— Кейти? Божичко, Кейти! Какво е станало с теб? — Пръстите му докоснаха мръсната й, изподрана буза.
Катрин се разплака и се хвърли в отворените му обятия. Джералд я залюля в прегръдките си, погали косите й и изслуша несвързания й, истеричен разказ за последните събития.
— Какво да правя, татко? Загубих детето си! Лиъм скоро ще бъде обесен! А сега изглежда, че и мен ме очаква същата съдба, защото се опитах да убия кралицата!
Джералд й помогна да се изправи и да се задържи на краката си.
— Трябва да помислим, детето ми, и то много внимателно. Но нещата не са толкова ужасни, колкото изглеждат. Не смятам, че всичко е загубено.
В гърдите на Катрин трепна искрица надежда. Трябваше да дойде при баща си още от самото начало. Джералд беше прочут герой; човек, способен да премести планини и дори изгнанието не бе в състояние да го промени. Тя сграбчи реверите на неговия избелял, покрит с кръпки жакет.
— Какво искаш да кажеш, татко? Какво имаш предвид?
Джералд се усмихна.
— Очевидно не си научила последните новини.
— Какви новини? — прошепна Катрин пребледняла.
— Твоят любим вече не е в Тауър, Кейти. Преди два дни Лиъм О’Нийл е успял да избяга от там. И „Морски кинжал“ е бил забелязан край брега на Есекс да плава на север, към Ирландия. — Той отново се усмихна. — Господарят на моретата е на свобода, Кейти. Лиъм О’Нийл е на свобода.
В този миг Катрин най-после загуби съзнание.
IV. НАГРАДАТА
34.
Уайтхол
Много часове бяха изминали, откакто момичето на Фицджералд се опита да я убие, но Елизабет продължаваше да трепери от ужас и гняв. От възкачването й на престола през 1558 година бе имало неизброими заговори срещу нея, но тя никога не се беше озовавала лице в лице с убиец. И никога не си беше представяла, че убиецът може да е жена, и то жена, която познаваше, с която се бе сприятелила.
— Моля те, Бес, ако не престанеш да обикалящ в кръг като тигър в клетка, никога няма да се успокоиш.
Елизабет се сепна, когато видя Лестър да влиза в спалнята й така, сякаш беше и негова. Тя загърби скупчените край леглото придворни дами, които след плесницата, получена от Ан Хегктингз заради усилията й да утеши кралицата, се бяха отказали от опитите си да сторят същото, хвърли се в обятията на Лестър и се притисна към него.
— Хванали ли са я? Хванаха ли тази долна уличница?
— Тихо, скъпа, спокойно. Мисля, че малко бренди ще ти се отрази добре. — Той й се усмихна, галейки гърба й. Но погледът, който отправи над рамото и към дамите, бе остър и властен. Те разбраха безмълвната заповед и бързо се изнизаха от стаята. Лестър бутна вратата с крак и тя се затвори.
— Хванаха ли я? — извика Елизабет. — Хванаха ли Катрин Фицджералд?
— Не.
Тя изпъшка.
— Какви глупаци! Да позволят на някакво си момиче, при това умопомрачено, да избяга, след като се е опитало да ме убие.
Лестър отиде до бюфета, наля на своята кралица брендито, от което тя очевидно се нуждаеше и й го подаде.
— Пий — нареди той.
Елизабет го изгледа нерешително, сетне се подчини.
Едва когато вече бе погълнала достатъчно от алкохолната течност, Лестър се обади отново:
— Както ти сама каза, тя е луда. Кой знае къде може да отиде?
— Без съмнение при оня негодник, баща й.
— Хок беше в Селинджър Хаус. Тя не е там.
Тя сграбчи реверите на жакета му и го разтърси.
— Ами ти, Робин? Видя ли я добре? Полепнала в кал и мръсотия, с разчорлена като птиче гнездо коса! Видя ли очите й? Видя ли налудничавия, див блясък в зениците й?
— Елизабет — прекъсна я меко Лестър.
— Отговори ми! — извика тя.
— Да.
— И въпреки това продължаваш да я желаеш, нали?
Погледът му не трепна.
— Знаеш, че именно ти отказваш да ми дадеш онова, което наистина желая. Нима очакваш да се държа като монах?
Елизабет запрати чашата на пода, без да обръща внимание на острите парчета, които се разлетяха край краката им.
— Сигурно е отишла при него! При О’Нийл! Сега вече никога няма да мога да я хвана! Може би в същия този момент се държат в прегръдките си! И то след като изрично казах на онзи проклетник, че не може да я има!
Тонът на Лестър бе рязък.
— Кого обичаш наистина, Бес? Него или мен?
Тя стисна зъби и не отговори.
Лестър въздъхна.
— О’Нийл е бил забелязан в открито море. Катрин несъмнено все още е в близост до Лондон. Не е възможно да са заедно.
— Искам тя да бъде заловена и обесена — извика Елизабет.
— Скъпа моя, ти не разсъждаваш трезво. Момичето беше ужасно разстроено. Беше се побъркала от мъка, не знаеше какво върши. Тя…
— Престани. Да не си посмял да я защитаваш, Робин! Предупреждавам те.