— Катрин? — прошепна той.
Катрин се усмихна. Ето че сега сънуваше Лиъм и се чувстваше хиляди пъти по-добре. Колко бързо болката се бе превърнала в радост.
— Катрин. — Гласът му беше тих и дрезгав от вълнение. Пръстите му докоснаха лицето й нежно, болезнено нежно.
Толкова беше истинско. Катрин въздъхна.
— Събуди се, Кейт.
Тя не искаше да се събужда, не точно сега, когато сънуваше, че отново е с Лиъм. Но клепачите й трепнаха и се отвориха. Макар несвикнал с тъмнината в стаята, погледът й го намери веднага. Той седеше на леглото до нея с напрегнато, сериозно лице. Катрин се обърка — знаеше, че сънува и все пак всичко бе съвсем истинско.
— Катрин! — извика Лиъм, наведе се над нея и хвана лицето й в силните си, топли шепи. Ръцете му трепереха. — Бях в Бристъл, когато чух новината, че си нападнала кралицата. Добре ли си?
Тя се взираше в него безмълвно. Беше много, много уморена, но може би все пак не халюцинираше, не сънуваше, че Лиъм е тук при нея, в нейната спалня, до нейното легло.
— Лиъм?
Той я грабна в обятията си и я притисна към гърдите си. Катрин се отпусна в прегръдките му. Лиъм бе нейния пристан, нейния подслон, единствената твърда скала, на която можеше да стъпи сред този луд, несправедлив и зъл свят. Сега беше в безопасност, беше обичана.
Треперещите му ръце галеха неспирно гърба й.
— Аз не бях с теб, когато имаше най-голяма нужда от подкрепата ми — задавено каза той. Сетне хвана лицето й и се взря в него. — Прости ми, любов моя.
— Лиъм — прошепна Катрин, все още със замъглено съзнание.
Челюстта му се стегна. Тя срещна погледа му и с изненада забеляза, че беше насълзен.
Внезапно устните му потърсиха нейните. Целувката му бе сдържана, но Катрин безпогрешно разпозна жаждата, скрита в нея и му отвърна пламенно. Но след миг Лиъм откъсна устни от нея с въздишка.
— Лиъм! — запротестира тя, протегнала ръка към лицето му.
Но той я отблъсна.
— Кейт! — Беше прегракнал. — Току що си родила. — Успя някак си да се усмихне, но усмивката му бе пълна с печал.
Катрин премигна неразбиращо. Родила? Изведнъж започна да идва на себе си, но не искаше, не искаше да си спомня. Тя зарови лице в гърдите му, обсипвайки с целувки стегнатите мускули, твърдите зърна. Дишаше на пресекулки.
— Недей — прошепна Лиъм и без да я пуска от прегръдките си, се изтегна върху леглото и започна лекичко да прокарва пръсти по гръбнака и. — Катрин — промълви той, — колко много ми липсваше.
Постепенно Катрин се отпусна, успокоена от тишината и силата на тялото му, от нежните му, пълни с обич ласки. Клепките й натежаха и вече й бе почти невъзможно да ги отвори. Но тя успя да го стори и се взря в красивите му, изопнати черти.
— Лиъм, обичам те. — Пръстите и се плъзнаха под ризата му. Клепачите й отново се затвориха.
— Катрин, не заспивай. Трябва да говоря с теб.
Но очите й вече не можеха да се отворят.
— По-късно — измърмори тя с въздишка.
— Катрин! — Беше стиснал брадичката й.
С последни усилия Катрин вдигна клепачи.
— Искам да те взема с мен, но не мога — припряно каза Лиъм. — Имам много работа за вършене. Трябва да хвана Фицморис. Разбираш ли какво ти говоря?
Фицморис. Не й се говореше за политика точно в този момент. Тя затвори очи.
— Когато го заловя и когато баща ти получи всичко, което му беше отнето, ще дойда да те взема. И ще бъдем заедно, завинаги. Чуваш ли ме?
Катрин премигна объркано. Беше й трудно да се концентрира. За какво говореше Лиъм? Гласът му идваше толкова отдалеч.
— И когато дойда да те взема, ще ти донеса нашето дете — почти извика той. — Катрин?
Съзнанието й вече беше почти пусто. Тя въздъхна и промърмори:
— Вярвам в теб, Лиъм.
— Катрин, трябва да ме чуеш. Тук не си в безопасност. Ще отидеш при майка ми в Есекс.
Катрин се опита да кимне.
Ръката му погали челото й, косата й. Нежно.
— Чу ли поне една дума от всичко, което ти казах? — прошепна той.
Тя не намери сили да отговори. Но й се стори, че миг преди сънят окончателно да я надвие, чу как Лиъм добави:
— Обичам те, Катрин.
Ярките лъчи на утринното слънце пронизваха спалнята на Катрин, когато Елинор я събуди. В първия миг Катрин изпита усещането, че може да заспи отново, да заспи завинаги. Но се подчини на мащехата си и прогони съня, въпреки че цялото й същество се съпротивляваше упорито. Мускулите й бяха стегнати и я боляха, тялото и бе изранено и възпалено. Трябваше да мине известно време, преди Катрин да проумее защо е в такова ужасно състояние.