Господи! Беше родила дете, но Елизабет го бе откраднала от нея. И в яростното си умопомрачение Катрин беше нападнала кралицата.
Тя предпазливо опипа тялото си. Все още се чувстваше изтощена, но част от силите й се бяха възвърнали — сили, от които се нуждаеше, за да оцелее. А се налагаше да оцелее. Налагаше се да намери начин, какъвто и да е, да си върне детето. Освен това се налагаше и да се укрие от своите преследвачи.
Всички тези задачи й се струваха неизпълними.
Елинор й помогна да се изкъпе и облече. Катрин погледна отражението си в единственото, при това счупено огледало в стаята. Беше ужасно бледа и ужасно слаба и нямаше нищо общо с някогашната пращяща от здраве, силна и пълна с жизненост Катрин. Може би мъжете най-после щяха да престанат да гледат на нея като на желана играчка за леглото. Дали Лиъм изобщо си спомняше за нея? Ако я срещнеше сега, със сигурност нямаше дори да я погледне.
Очите й се стрелнаха към леглото. Не беше ли сънувала Лиъм тази нощ?
— Така е, сега не си толкова привлекателна — обади се Елинор, сякаш прочела мислите й.
Катрин се извърна към нея, но не видя злоба в изражението на мащехата си.
— По-добре престани да скърбиш — твърдо каза Елинор — и помисли за бъдещето. Ами да, има жени, които са страдали много повече от теб. Сега трябва да вземеш решение. Можеш да позволиш на страданията да те състарят и убият. Но можеш и да предпочетеш да живееш. — Тя помълча. — Майка ти умееше да се бори.
— И аз трябва да бъда силна като нея — промълви Катрин.
— Да. Помисли какво искаш, от какво имаш нужда. После остави миналото зад гърба си и продължавай да вървиш напред, към своите цели. — Устните на Елинор се свиха решително. — Кралицата иска да те обеси, Катрин. Не можеш да останеш при нас в Селинджър Хаус.
Катрин съзнаваше, че всичко, което казва Елинор, е самата истина. Трябваше не само да събере силите и разума си и да поднови борбата за своето дете. Трябваше и да напусне Лондон. Но къде да отиде?
Отговорът беше прост. При Лиъм.
Сега той бе на свобода, беше избягал от Тауър. Катрин не искаше да живее без него, а и бе дошло време да погледне истината право в очите — не можеше да живее без него. Трябваше да го намери, да му каже колко много го обича и да го помоли да я вземе със себе си, където й да отива. Лиъм можеше да й помогне да си върне детето. Как се обърка всичко, каза си тя с горчивина. И двамата изведнъж бяха станали престъпници, обявени извън закона, издирвани от властите.
Погледна отново към леглото и постепенно си припомни нощта. Наистина беше сънувала Лиъм — прекрасен сън, в който той я бе прегръщал, целувал и утешавал. Всичко беше толкова истинско, толкова вълнуващо.
— Приготвих някои неща, които може да ти потрябват — каза Елинор.
Катрин се извърна и я погледна объркано.
— О, не ти ли казах защо те събудих толкова рано, макар да знаех, че имаш нужда от още почивка, за да се възстановиш от раждането и от всички останали кошмари? — попита Елинор. — Баща ти те изпраща при Мери Стенли в Есекс.
Катрин замръзна на мястото си.
— О’Нийл беше тук през нощта. Това е негово решение. Той иска да напуснеш Лондон веднага и всички смятаме, че така е най-добре. Тук не си в безопасност, Катрин — тихо каза Елинор.
Неспособна да реагира, Катрин стоеше като вкаменена и се опитваше да подреди обърканите си, хаотични мисли. Ще отидеш при майка ми в Есекс. Господи! Лиъм наистина е бил при нея снощи. Била е полузаспала и е решила, че сънува.
Защо тогава не я бе взел със себе си?
Катрин напрегна паметта си, за да си спомни думите му. Това бяха най-важните думи, които някога й бе казвал. Трябваше да си спомни. Не беше ли казал, че ще се върне да я вземе? Тя притисна студените си длани към горящите си бузи. Да, той бе обещал да дойде да я вземе… и да донесе тяхното дете… след като залови Фицморис и върне баща й в Дезмънд!
Господи!
Катрин затвори очи и започна да се моли. С цялото си сърце, с цялата си душа. Молеше се мечтите й да се сбъднат; молеше се Лиъм да успее да осъществи всички свои отчаяно смели планове, да намери техния син, да се върне при нея. Дълбоко в себе си тя знаеше, че ако има човек, способен да се изправи срещу съдбата и да я победи, този човек е Лиъм О’Нийл, Господарят на моретата.
35.
Когато чичо й обяви, че заминава по работа за Лондон, Джулиет настоя да го придружи. Понеже знаеше колко е разстроена по повод на предстоящата си сватба и искаше да разведри духа й, той се съгласи. Джулиет не му каза истинската причина, поради която държеше да отиде в Лондон точно сега. Причината беше Катрин.