Катрин се поколеба.
— Всъщност, не. — Все още беше смаяна от коварната чувственост на тялото си. Дори сега не можеше да прогони от ума си златния лик на пирата. — А ти добре ли си? Всичко наред ли е? — попита тя.
Джулиет кимна.
— На хората от екипажа е наредено да стоят настрана от нас.
Катрин трепна изненадано.
— Толкова се страхувах, Катрин. Но очевидно тези дяволи все пак имат нещо като душа. Плешивият, Макгрегър, ми каза, че капитанът поначало не позволява безчинства и изнасилване на жени и че специално ние с теб не бива да се тревожим. Всъщност френският кораб беше освободен. Казаха ми, че никой от екипажа не е пострадал.
Катрин я изгледа скептично.
— Искаш да кажеш, че не е наредил да хвърлят всички през борда? Не вярвам!
Джулиет изглежда не я чу. На лицето й се бе изписало напрежение.
— Какво готви той за нас, тогава? Откуп?
Катрин си спомни какво й бе разказал Лиъм О’Нийл и стисна зъби.
— Джулиет, баща ми е изгубил земите и титлата си и е пленник на кралицата.
Джулиет се сепна.
— О, Катрин!
Лицето на Катрин се сгърчи.
— Не мисля, че ме излъга. — Опита се да си представи могъщия Джералд Фицджералд лишен от всичко, което е имал и примирен с безславно заточение. Опита се и не успя. Сигурно баща и, нейният смел и умен баща, имаше план как да си възвърне всичко изгубено. Сигурно нещата не стояха точно така, както казваше пиратът. — Боя се, че за мен няма да има никакъв откуп.
— Но какво ще прави с теб, тогава, щом не иска да се възползва от теб? — попита Джулиет.
Катрин погледна приятелката си в очите.
— Не разбираш. Той има намерение да се възползва от мен.
Джулиет се взря в нея и веждите й се извиха — явно беше, че не може да разбере.
Катрин бе забравила колко наивна и лековерна е Джулиет.
— Той смята да ме прелъсти, да ме превърне в доброволна пленница на страстта си.
Джулиет зяпна. По бузите й се разля руменина.
— Какво ще правиш? — извика тя.
— Не знам — отговори Катрин. Сетне мрачно добави: — Ще се боря.
Внезапно двете момичета замръзнаха, защото чуха, че резето се отмества. После впериха очи във вратата и видяха как тя бавно се отваря. Но в каютата влезе само едно момче на не повече от десет-единадесет години, което държеше в ръце покрит поднос. Очевидно им носеше храна. Ароматът на сочна телешка пържола накара двете приятелки да се изправят. Бяха яли за последно лека вечеря в каютата си на френския кораб предишната нощ, а от небето вече се спускаше мрак.
Хлапакът ги погледна.
— Капитанът ми нареди да ви донеса нещо за ядене. — Акцентът му издаваше, че е французин. Той постави подноса върху масата за хранене и махна ленената кърпа, която го покриваше. — Ако се нуждаете от нещо, аз съм Ги.
Катрин се взираше в него, отвратена от това, че пиратът е могъл да вземе на кораба си толкова малко момче. По всяка вероятност някой от моряците го беше отвлякъл от дома му и после го бе предал на капитана. Беше твърде слабичко, за да е здраво. И така като го гледаше, тя се съмняваше, че е щастливо.
— Благодаря ви, господин Ги.
Хлапето се намръщи.
— Просто Ги.
— Ги! — извика Катрин преди момчето да си тръгне. — Накъде пътува корабът?
— На север. — То се обърна и се отправи към вратата.
На прага й стоеше Лиъм О’Нийл. Катрин се стресна. Не го беше чула да влиза. Погледите им се задържаха впити един в друг малко по-дълго от необходимото, сякаш бяха любовници, а не непознати и врагове. Катрин се изчерви и извърна очи.
Лиъм отиде до масата, но не седна.
— Заповядайте, дами. Тук имаме храна в изобилие. Телешко по бургундски, червено вино, пресен хляб, изпечен току-що от готвача и горещ ябълков пай.
Катрин искаше да откаже. Джулиет също изглеждаше разколебана. Но и двете момичета умираха от глад и мигом скочиха на крака. Катрин прекоси каютата с гордо изпъната снага, последвана от Джулиет, като внимаваше да гледа право пред себе си, а не към пирата. Усещаше, че той я наблюдава — само нея. Не се заблуждаваше. Знаеше, че между двама им се води сериозна война — война, която тя трябваше да води докрай и да спечели. Почувства как настръхва, как дори косите на тила й се изправят от напрежение. Защото току-що бе осъзнала, че войната едва е започнала.
Тя се свлече на стола със свито сърце. Пиратът изчака двете с Джулиет да се настанят и едва тогава зае мястото си начело на масата.
— Къде ни водиш? — попита Катрин.
Той едва доловимо се поколеба.
— На север, към острова, на който живея.
Катрин загуби всякакъв интерес към храната. Очите й се взряха в него с омраза. Лиъм отвърна на погледа й.