Лиъм като че ли не забелязваше останалите присъстващи. Погледът му бе устремен единствено в нея.
— Катрин!
С ликуващ вик тя се хвърли в обятията му.
Лиъм я прегърна и я залюля в силните си ръце. Изведнъж обаче той замръзна на място и Катрин разбра, че едва сега е съзрял изправения зад гърба й Лестър.
Очите й срещнаха обезумелия му поглед.
— Нищо не се е случило — припряно прошепна тя.
— Какво иска той? — Тонът на Лиъм беше много, много опасен.
— Аз… аз му обещах да се възползва от тялото ми, в замяна на което той се съгласи да убеди кралицата да те освободи. — Катрин се притисна към гърдите му и усети как те треперят от гняв — гняв, който я изпълни с ужас. — Лиъм, обичам те толкова силно, че бих сторила всичко, за да спася живота ти.
За миг погледът му се смекчи.
— Катрин. Колко ми липсваше. — Прегърна я още по-силно, но после очите му отново потъмняха. — Ти няма да изпълниш своята част от сделката. — Той я отмести настрана и се извърна към Лестър.
Катрин стоеше като вкаменена.
Лиъм се усмихна студено.
— Чу ли ме, Дъдли? Не ми пука какъв договор си сключил с моята съпруга. Считай го за развален.
Лестър ококори очи.
— И кога стана това?
— Отдавна — отвърна тихо, но заплашително Лиъм.
Погледът на Дъдли се плъзна към Катрин и тя кимна.
Но Лиъм не беше приключил.
— Докосвал ли си я?
Лестър разбра, че го предизвикват и се изпъчи. Ръката му улови инкрустираната дръжка на шпагата. Той не отговори, нито пък свали очи от Лиъм.
Лиъм изръмжа и след по-малко от секунда шпагата му разсече въздуха с остро свистене.
— Може би трябва да те лиша от един твой израстък, към който си тъй силно привързан. Тогава поне ще спреш да измъчваш невинни жени.
Лестър също извади шпагата си. На слепоочието му блестеше струйка пот.
— Ти си се побъркал. Катрин сама дойде при мен. Самата тя се съгласи на тази сделка. Но никога не е топлила леглото ми, О’Нийл.
— Престанете! — прошепна Катрин, когато видя Лиъм да пристъпва към Лестър — и Лестър да отстъпва назад.
— Докосвал ли си я? — настоя Лиъм и внезапно се хвърли напред. Шпагата му изсвистя още по-силно, по-гневно. На върха й се развя дълга ивица от жакета на противника му.
Лестър пребледня.
— Не — промълви той.
В този миг Катрин изпищя и се хвърли между двамата мъже.
— Лиъм, моля те! — Застанала с гръб към Лестър, тя се изправи срещу Лиъм толкова решително, че върхът на шпагата му докосна гърлите й. Той моментално отдръпна острието, преди да е разрязал роклята й, но Катрин пристъпи още една крачка напред. — Лиъм, прекратете тази лудост! Нищо съществено не се е случило! Лиъм, моля те! Не можеш да нараниш Дъдли! Божичко! Помисли за мен, помисли за сина си! Този път кралицата със сигурност ще те обеси!
Лиъм я изгледа втренчено. В зениците му гореше див пламък, който тя не бе виждала никога преди.
Катрин устоя на погледа му и видя как кръвожадната ярост в очите му постепенно избледнява и накрая изчезва.
— Лиъм! — задавено извика тя.
Той прибра шпагата си и разпери ръце. Катрин се хвърли в прегръдките му засмяна и зарови лице в гърдите му. Лиъм я притисна силно към себе си, сетне я завъртя така, че и двамата се озоваха с лице към Лестър.
Дъдли ги наблюдаваше неподвижно. Устните му се изкривиха в мрачна, горчива усмивка.
— Утре сутринта си тръгвам. Но те предупреждавам, О’Нийл: пази се. Не обичам да губя онова, което ми принадлежи по право.
Лиъм трепна, но Катрин предупредително стисна ръката му и той остана неподвижен, докато Лестър се извръщаше, за да си отиде. В този момент се приближи Джералд, който вече изглеждаше напълно изтрезнял, прегърна графа и го поведе към масата, бърборейки оживено с очевидната цел да го успокои.
— Току-що си спечелихме един враг — каза Катрин полугласно, все още разтреперана.
Лиъм я притисна към себе си.
— Лестър е хитър. Сега може и да си мисли, че е наш враг, Катрин, но в крайна сметка, колкото й да не му е приятно, винаги ще бъде наш съюзник тук, в Ирландия. Работата е там, че той мрази Ормънд много повече от теб и мен, понеже двамата са съперници за благосклонността на кралицата.
Той погали гърба й, сетне косата й и най-накрая хвана лицето й в длани и се взря в зениците й.
— Ще се върнеш ли при мен, Кейт? За да бъдеш до мен, да пазиш дома ми, да родиш децата ми, да живееш с мен… да ме обичаш?
— Да — прошепна тя. — Да!
Лиъм се засмя — звънко, щастливо, свободно. После устните му се впиха в нейните в дълбока, разтапяща целувка. Когато най-сетне се откъсна от нея и вдигна глава, Катрин видя, че е усмихнат.