— Имам нещо за теб, любов моя.
Пръстите й се вкопчиха в ризата му.
— Нашият син!
Усмивката му беше нежна и топла. Той кимна и посочи с поглед зад гърба й.
Тя се извърна и видя, че до на вратата е застанала една жена, стискаща в прегръдките си малък вързоп. Катрин извика и се втурна към нея.
Зави й се свят. По лицето й се стичаха сълзи. Жената се усмихна и й подаде бебето. Катрин притисна малкото, топло телце към гърдите си.
— Моят син — прошепна тя задавено.
Лиъм се приближи до нея.
— Нейно величество не му е дала име — каза той. — Избери го ти.
Неспособна да сдържи риданията си, Катрин залюля детето в прегръдките си, целуна пухкавата му буза. Бебето се размърда и клепачите му трепнаха и се отвориха. Очите му се взряха право в нейните очи. Майка и син отново бяха заедно — за пръв път откакто се беше родил. Катрин плачеше от щастие.
— Колко си красив… Точно като баща си. — Тя погледна към Лиъм. — Искам да го кръстим Хенри — в чест на бащата на кралицата. В чест на кралицата.
Лиъм се засмя.
— Катрин, скъпа, откога се занимаваш с политика?
Катрин също се засмя. И докато гласовете им звънтяха радостно в просторния салон, устата на Хенри О’Нийл се разтвори в широка прозявка.
Лунна светлина обливаше тъмните каменни стени на спалнята.
Катрин и Лиъм се спряха в средата на стаята. С разтуптяно сърце и вече разтреперани колене, Катрин вдигна плахо поглед към съпруга си.
И в следващия миг се озова в прегръдките му. Устните му се вплетоха в нейните. В целувката му нямаше никаква мекота, никаква гальовност. Беше трескава и жадна, продължителна и дълбока.
Ръцете му се впиха в гърдите й. Катрин разкъса ризата му и плъзна пръсти под нея. При допира им силните му мускули се стегнаха. Лиъм откъсна устни от нея.
— Ненаситница — извика той, измъкна ризата през главата си и я захвърли на пода.
От устните й се изтръгна гърлен смях.
— Тази нощ наистина съм ненаситна, милорд — прошепна тя. Пръстите й се промъкнаха под пояса на панталоните му, докосвайки съвсем леко издутия му до пръсване член. — И не вярвам, че сте в състояние да задоволите жаждата ми.
Лиъм вдигна вежди.
— Предизвиквате ли ме, милейди? Не знаете ли, че пиратите обожават предизвикателствата?
— Нима? — Катрин се усмихна палаво и погали с палец гладките мускули на корема му. Дланта й отново докосна набъбналия му пенис.
Лиъм изръмжа предупредително и след секунда Катрин се намери просната по гръб върху леглото. Тялото й се замята нетърпеливо, докато той се навеждаше над нея бавно, с блеснали сиви очи.
— Ела при мен — прошепна тя.
Устните му трепнаха, но Лиъм не откликна на молбата й. Без да откъсва поглед от лицето й, той внимателно свали корсета й, а след него и долната й риза, откривайки голите й гърди. Дъхът й спря.
Лиъм се усмихна и наведе глава.
В мига, когато езикът му докосна зърното й, Катрин изви тяло като дъга и притисна с две ръце главата му към себе си. Докато Лиъм смучеше гърдите й, пръстите му вдигнаха полата й до кръста, свалиха ленените й гащи и се плъзнаха между овлажнелите й бедра.
Палецът му погали отвора на влагалището й — нежно, обиграно. Катрин изстена.
— Значи не мога да задоволя жаждата ти, така ли, скъпа? — прошепна той и неочаквано плъзна тяло надолу и зарови лице между бедрата й.
Езикът му зае мястото на палеца. Катрин извика, после още веднъж и още веднъж.
Внезапно отмаляла и със замъглено съзнание, тя почувства как се издига високо, високо… докато Лиъм не захапа нежно вътрешната страна на бедрото й. Погледите им се срещнаха. Неговият гореше трескаво, но в гласа му, макар и пресипнал, имаше насмешка.
— Какво беше това, тогава? — попита той.
Катрин се усмихна като насън, но изведнъж позата, в която бе застанал Лиъм там, между разтворените й бедра, накара пулса й отново да запрепуска.
— Може би жаждата ми е задоволена — примирено каза тя. — Но самата аз съвсем не съм.
Той стисна челюст. Очите му потъмняха. Само след миг устните му отново подхванаха необузданите си ласки. Катрин изстена и се вкопчи в раменете му. Езикът му сякаш изпепеляваше и без това пламналата й кожа. Бедрата й започнаха да се люлеят неудържимо. Внезапно пръстите му бяха там, вътре в нея, дълбоко. Останала без дъх, Катрин изкрещя:
— Лиъм, моля те! Ела в мен, сега! — Но беше късно, защото тялото й вече се извиваше неконтролируемо в нов оргазъм.
Когато тя отвори очи, Лиъм галеше лицето й и се взираше в нея със сияйно сребърни очи. Горещият му, жаден поглед накара цялото й тяло да изтръпне.