— Признавам поражението си — прошепна тя, протегна ръка и я постави на бузата му.
Той се усмихна, но мускулите на лицето му бяха изопнати. Тогава ръката му поведе нейната надолу по гърдите му, а после още по-надолу, към корема. Погледите им бяха впити един в друг. Лиъм пусна ръката й и Катрин продължи сама, галейки с треперещи пръсти изпъкналите очертания на члена му през обтегнатите панталони.
Тялото й отново бе обхванато от трескави желания.
Той се засмя гърлено, възбудено и в следващия миг бе вече върху нея; силните му ръце я обгръщаха а устните му ненаситно търсеха нейните. Езикът му проникна дълбоко в нея. Катрин не просто го посрещна — тя го засмука жадно още по-навътре и по-навътре.
Сетне уви крака около неговите, принуждавайки телата на двама им да се прилепят толкова плътно, че пулсиращият му фалос се притисна болезнено между бедрата й.
Лиъм прекъсна целувката с ръмжене.
— Кейт, мина толкова време… прекалено много… не мога да чакам повече. — Пръстите му вече раздираха панталоните му.
Перлените копчета се пръснаха по пода. Ръцете на Катрин трескаво се провряха под разкъсания плат и сграбчиха члена му. Пръстите й погалиха издутата му глава първо нежно, после по-дръзко. Лиъм яростно го тласна между дланите й, после още веднъж и още веднъж. Устните му крещяха името й; гръбнакът му бе извит като дъга; жилите на мускулестите му ръце бяха изпъкнали.
Полусмееща се, полуразридана, с набраздено от сълзи лице, тя го придърпа към слабините си.
Лиъм не се нуждаеше от подкана. С дълбок, разтърсващ рев, той проникна в нея толкова дълбоко, толкова мощно, че Катрин отхвръкна назад и гърбът й се удари в таблата на леглото.
Тя дори не усети. Единственото, което я интересуваше, бе мъжът върху нея, мъжът вътре в нея — мъжът, когото обичаше.
Ръцете му се впиха в хълбоците й, за да я притиснат още по плътно, за да му позволят да влезе още по-дълбоко. Катрин обви нозе около кръста му. Ожесточените му тласъци не спираха нито за миг. Тя крещеше, стенеше и се мяташе; мускулите й се свиваха конвулсивно, отново и отново; беше потънала в мрак, сред който проблясваха огнени светкавици. Тогава почувства как натискът вътре в нея се втвърдява и удължава за последен път, как става невъзможно голям, непоносимо тежък и как горещото, влажно семе изригва дълбоко в утробата й.
Лиъм я задържа в ръцете си. Дишаше тежко и накъсано. После, без да я пуска, той се обърна на една страна и двамата останаха да лежат прегърнати, сплели тела. Устните му се притиснаха до тила й в нежна, ласкава целувка.
Мина доста време, преди Катрин да успее отново да раздвижи скованите си, отмалели крайници. Тя се протегна, надигна се на лакът и погали гърдите на Лиъм, лицето му. Очите й блестяха. Лиъм също отвори очи и в тях също трептеше щастлива светлина. Той й се усмихна и сърцето й се преобърна.
— Обичам те — прошепна Катрин.
.Усмивката му отлетя.
— Колко съм копнял да чуя тези две прости думи.
— Обичам те — повтори тя. — Винаги съм те обичала. Лиъм… съжалявам, че изобщо се усъмних в теб.
— Шшт. — Той сложи пръсти на устните й. — Недей да се извиняваш. Може би трябваше да ти кажа за своята игра още от самото начало. Може би аз съм виновен за всичко, което изстрадахме през тези безкрайни месеци.
— Не се самообвинявай — разгорещено го прекъсна Катрин. — Нека веднъж завинаги наистина да обърнем гръб на миналото. Вече мога да забравя всичко.
— И да просиш всичко? — попита той. Беше се надигнал от леглото и я гледаше напрегнато.
Тя му се усмихна с обич.
— Няма какво да прощавам.
Лиъм се наведе над нея и я целуна много, много нежно.
— Катрин — каза той, когато устните му най-сетне се откъснаха от нейните, — въпреки, че смятам да живеем през по-голямата част от времето тук, в Дезмънд, би ли имала нещо против да прекарваме по някой и друг месец през лятото на остров Иърик? В къщата, естествено.
Сърцето й трепна радостно.
— Разбира се, че не — прошепна тя. — Дори много искам. — После, макар че душата й пееше, на лицето й се изписа намусена гримаса. — Всъщност, има едно нещо, което ме смущава.
Лиъм я погледна стреснато, но видя, че гримасата й е престорена.
— И какво е то, Кейт?
Катрин седна в леглото, вече напълно сериозна.
— Лиъм, знаеше ли че пътувам на борда на френския кораб, когато го плени?
Той също седна.
— Разбира се.
— Заради мен ли го плени?
Лиъм я погледна виновно.
— Да.
Отговорът му я смая.
— Не мисля, че разбирам!
— Естествено, че не разбираш. Как би могла? — Той я прегърна с една ръка. — Катрин, видях те за пръв път, когато ти беше само на шестнадесет години. Прекарах една нощ в манастира на връщане от едно място наблизо, където бях по работа. Видях те и бях омагьосан. Още там, още тогава ти влезе в сънищата ми и в живота ми. Още тогава се влюбих в теб.