— А какво ще правите с мен? — прошепна Джулиет, нарушавайки възцарилата се на масата тишина.
Пиратът дори не я погледна.
— Ще ви върна в Корнуол — каза той.
Катрин бутна чинията си настрана. Небето беше потъмняло и на него се бяха появили първите звезди. Скоро Лиъм О’Нийл щеше да я отведе в леглото си. После — на своя остров.
Трябваше да избяга.
Когато приключиха с вечерята и чиниите им бяха вдигнати, в каютата настъпи неловко мълчание. Катрин се осмели да вдигне поглед. Пиратът държеше чаша с бренди, отпиваше от нея и гледаше Катрин изпод дълги тъмни мигли. Очите му блестяха като разтопено сребро под златистата светлина на лампите. Зад главата му ясно се виждаше покритото с балдахин легло.
Катрин отмести поглед, но твърде късно.
— Дами, разбрах, че вие двете идвате от манастир.
Тя вдигна очи само за миг.
— Да.
— Сигурно идеята да се върнеш у дома не е била на семейството ти?
Катрин знаеше, че говори само на нея. Какво го интересуваше? Враждебността й се засили.
— Не беше. Но сега знам защо баща ми ме е забравил. Той има толкова тежки проблеми. — Все още беше разстроена, че нито Джералд, нито Елинор бяха счели за нужно да й съобщят ужасната новина за осъждането му и за хвърлянето му в затвора.
— Аз бях повикана да се прибера у дома — намеси се Джулиет. — И за Катрин беше удобно да пътува с мен.
— Необичайно е една дама да реши да напусне манастира без позволението на семейството си, нали? — Пиратът я гледаше изпитателно.
Катрин се вбеси.
— Реших да взема съдбата си в свои ръце. Нямах намерение да остарея в манастира.
— Да, наистина — промърмори той. Гласът му погали кожата й като перо.
Катрин се изчерви, внезапно осъзнала, че сигурно изглежда ужасно непокорна, невъзпитана и независима. Разбира се, нямаше значение какво мисли той. Но тонът й прозвуча отбранително.
— Татко не отговаряше на писмата ми. Не знаех за тежкото му положение. Знаех само, че трябва да се върна в Ирландия.
— Много дами не желаят нищо повече от спокойния, лишен от изненади манастирски живот.
Тя го погледна.
— Не и аз.
Лиъм й се усмихна. Моментът беше поразителен. Изражението на пирата бе нежно, топло.
— Радвам се — каза той. — Ти несъмнено си най-интригуващата жена, която съм срещал, Катрин.
Тя скръсти ръце на скута си и заби поглед в тях, останала без дъх. Този мъж дори не се опитваше да скрие желанието си. Не го интересуваше, че Джулиет е свидетел на неговите намерения. Беше неморален, покварен… и Катрин се страхуваше, независимо че се опитваше да не го показва.
И знаеше, че едва ли е интригуваща.
Погледът му галеше сведената й глава. Катрин рязко вдигна очи и погледите им се сблъскаха. Паника заклокочи в гърдите й. Зад смущаващо красивото му лице тя продължаваше да вижда леглото. Как би могла да избегне неминуемото? Как?
Той се усмихна.
— Лейди Джулиет, позволете да ви придружа до каютата ви.
Джулиет изправи гръб и не помръдна от мястото си.
Катрин се вкопчи в масата с разширени, обезумели очи.
— Джулиет ще остане тук и ще спи с мен.
Пиратът лениво се изправи в целия си грамаден ръст. Усмихна се вяло. Но блясъкът в тъмните му очи далеч не беше вял.
— Лейди Джулиет?
Джулиет стана и отправи уплашен поглед към Катрин.
— Моля те. Нека Джулиет да остане тук. С мен.
Погледът му се плъзна от лицето към тялото й. Не благоволи да й отговори. Вместо това хвана Джулиет за ръката и я поведе към вратата на каютата. Катрин гледаше ужасена. Той отвори вратата и извика на моряка. Джулиет хвърли последен отчаян взор към приятелката си, после изчезна. Пиратът затвори вратата и бавно се обърна с лице към нея.
— Какво ще правиш с мен сега? — извика Катрин, без повече да скрива паниката си.
Той скръсти ръце и се облегна на вратата.
— Ще те съблазня, Катрин.
Тялото й се изопна в напрегнато очакване. Лиъм внезапно тръгна към нея. Не бързаше, но пък и нямаше защо да бърза — беше уверен в крайната си победа.
Катрин ненавиждаше надменността му толкова, колкото и всичко друго у него. Тя стисна юмруци. Мина й през ума, че ако удари красивото му лице, ще изпита огромно удовлетворение.
— Няма да те убия — прошепна той. Гласът му беше станал мек като коприна.
— Не, просто искаш да ме унищожиш.
Пиратът се усмихна и протегна ръка към лицето й.
Катрин вдигна юмруци и замахна към бузата и челюстта му.
Той се наведе. Беше толкова бърз, че пръстите й дори не одраскаха кожата му. Секунда по-късно китките й бяха стегнати в желязната му хватка и Катрин се оказа напълно обездвижена. В очите му се изписа изумление.