— Мразя те — каза тя дрезгаво.
— Преди малко не ме мразеше.
Гневът и напрежението в тона му я накараха да вдигне отново поглед към него. Сивият огън в очите му я уплаши. Никога досега не беше виждала такава безумна жажда. Катрин се сви назад, към крака на леглото, без да успее да отвърне очи. И тъй като усети, че в нея припламва нещо, на което бе решила да не обръща внимание, нещо силно и парещо, тя извика:
— Мразех те и тогава, точно както те мразя сега, О’Нийл!
На устните му се изписа зловеща усмивка.
— Превръщаш приятното съблазняване в нещо далеч по-лошо.
— Приятно съблазняване?
— Да, съблазняване, приятно и за двама ни. — Погледът му видимо помръкна. — Не се опитвай да отричаш.
Изведнъж Катрин проумя какво точно има предвид той.
— Какво искаш да кажеш с това „нещо далеч по-лошо?“ С изнасилване ли ме заплашваш?
Ноздрите му трептяха.
— На някои дами им харесва мъжът да упражни малко сила. Вероятно ти си от тях.
Катрин го зяпна слисано.
— Не се прави на толкова изненадана. Всъщност, забравям, че си била затворена в манастир цели шест години. — Той се усмихна мрачно. — Както и да е, нека ти кажа преди да си изпаднала в истерия, че аз не изнасилвам. Нито преди, нито сега, никога. Нито дори когато ме предизвикват да го направя.
Тя не му повярва и възнамеряваше да се изсмее презрително, но вместо това издаде приглушен, жалостив звук.
— Ти току-що каза, че си щастлив, когато подчиняваш онези жени, които… — Не можа да продължи. Все още беше шокирана от мисълта, че някои жени наистина харесват мъжът да бъде груб, брутален. Въображението й рисуваше ярки картини — картини, в които този златокос пират обладаваше непозната жена, а жената бе възбудена и горяща от нетърпение.
— Мога да бъда груб, мога да бъда и нежен. Трябва само да ми кажеш какво искаш. — Очите му се задържаха върху нейните.
— Аз… аз искам… да излезеш и да ме оставиш.
Той дрезгаво се засмя.
— Ти искаш да вляза в теб, скъпа.
Арогантността му я изуми, но само за миг.
— Ти си варварин, пират, човек, който се нахвърля върху по-слабите от него. — Тя се сви на пода и се взря в него. — Измъчваш мен, точно както си измъчвал и другите жени. Не те искам!
— Другите жени винаги са ме посрещали с радост в обятията си.
Катрин се изсмя.
— Значи са били проститутки и уличници.
Вбесен, Лиъм се наведе над нея.
— Не спя със сифилистични курви. Последната ми любовница беше овдовяла графиня.
Тя го погледна недоверчиво, но той изглеждаше толкова искрено ядосан, че вероятно казваше истината. Как ли е прелъстил графиня? Умът й просто отказваше да го побере — нищо, че пиратът бе така поразително привлекателен.
— Някои жени не се страхуват от страстта — каза той, като внимателно я наблюдаваше. Гърдите му дишаха тежко. — Но те, естествено, не са възпитани в манастир ревливи девственици.
Катрин извика и скочи разярена на крака, без да обръща внимание на тъничкия вътрешен глас, който й казваше да мълчи.
— Не се страхувам от страстта — изкрещя тя. — Няма нещо, което да искам повече от това да бъда с мъж — благороден, добър мъж, — мъж, който да ми е съпруг.
Пиратът се втренчи в нея безмълвно, с внезапно вкаменено лице. Накрая каза:
— И кой е този образец за подражание?
Катрин вирна брадичка.
— Още не съм го открила.
Той се засмя студено и жестоко. Подигравателно.
Вбесена от присмеха му, тя изкрещя:
— Прекарах шест години в манастира, така че не бих могла да го открия. Но трябва да знаеш, че не жадувам за неблагочестив, покварен, кръвожаден пират.
Огън лумна в очите му. Ръката му стискаше бутилка бренди и сега той я вдигна я към устните си и отпи от нея не веднъж, а няколко пъти. Но през цялото това време загадъчният му поглед не се откъсна от Катрин. Тя съжали за думите си. Знаеше, че го е засегнала твърде много и се страхуваше, че пиратът може да се превърне отново в див звяр и да я подчини на волята си.
Той я гледаше студено.
— Трябва да съм полудял — каза накрая. — Да се забъркам с такава като теб.
— Тогава ме освободи.
— Не — отвърна Лиъм без никакво колебание.
— Моля те.
Той не отговори.
Катрин пое дъх
— Тогава ме изнасилвай и да приключваме.
Погледът му я прониза. Лицето му се изкриви. Бутилката полетя през стаята, разби се в едната стена и брендито се разля по нея. Катрин трепна и извика. После, за неин ужас, той се спусна към нея.