Тя скочи от седлото и се втурна към входната врата, като изпревари Лиъм. Почука, но не получи отговор и почука пак.
Изведнъж отвътре се провикна женски глас:
— Кой идва в този неприличен час?
— Елинор! — извика Катрин. — Аз съм — Катрин Фицджералд!
Резето се вдигна и вратата се разтвори. Елинор се взря в Катрин невярващо, после погледна пирата.
— Мили боже! Какво правиш тук?
Беше дребна крехка жена с необикновена красота. Кестенява коса обрамчваше овалното й лице, недокоснато от петна или бръчки. Когато говореше, устните й разкриваха два реда равни бели зъби. Тя беше Бътлър, дъщеря на барон Дюбойн и бе точно с три години по-голяма от Катрин.
— Върнах се у дома — прошепна Катрин и колебливо се усмихна.
Но Елинор не отвърна на усмивката й.
— Това едва ли е „у дома“ — каза тя горчиво и се отмести настрана. — Хубава изненада си приготвила за горкия си баща — а той на всичко отгоре не е добре. Влизайте. — С вдървен жест Елинор неохотно покани Катрин, Лиъм и Макгрегър да влязат.
Но Лиъм се обърна и рязко каза:
— Остани навън, Мак. Достатъчно е да свирнеш, ако се появят посетители.
Макгрегър кимна и изчезна от погледите им с изумителна за размерите си скорост.
Елинор затвори вратата зад тях.
— Трябваше да ни кажеш, че пристигаш — каза тя намръщено.
— Писах много писма. Нима татко не е получил нито едно? — отвърна Катрин.
— Аз получих няколко от посланията ти, но не исках да нарушавам душевния му покой със себичните искания на разглезената му дъщеря. Бог вижда, че той си има достатъчно проблеми.
Катрин се наежи.
— Едва ли е себично да се прибереш у дома и да се омъжиш.
— И каква ще бъде зестрата ти, моля? — язвително каза Елинор. — Две крави и прасенце?
Катрин не вярваше на думите на мащехата си. Знаеше много добре, че тя не я обича, че никога не я бе обичала — още от деня на пристигането си с Джералд в замъка Аскийтън като красива усмихната булка. Споменът и досега изпълваше Катрин с болка. Не защото Елинор беше толкова хубава и щастлива, а защото собственият й баща бе изпълнен с радост и засмян до ушите. А бяха погребали Джоан, майката на Катрин, преди по-малко от месец.
— Не може всичко да е изгубено — каза тя. — Все ще е останало нещо за зестра.
— Всичко ни бе отнето и унищожено — извика яростно Елинор. — Налага ми се да прося подаяния! Живеем на хляб и медовина!
Катрин упорито отказваше да повярва.
— Къде е татко? Трябва да го видя веднага!
— Джералд спи, но след като и О’Нийл е с теб, ще го събудя. Чакайте тук. — Елинор рязко заобиколи Катрин и се заизкачва по тесните стълби с желязна лампа в ръка.
Катрин погледна Лиъм, изненадана от това, че мащехата й го познава. После си спомни, че преди много години баща й бе имал някакво вземане-даване с главатаря на клана О’Нийл, Шон. Всъщност Ирландия беше един малък затворен свят. Без съмнение бащата на Елинор, барон Дюбойн, също бе търгувал с хората на О’Нийл. Но каква ли работа би могъл да има Дюбойн с този човек?
Застанала насред тъмния салон, тя очакваше баща си с нетърпение, но и с нарастващо напрежение. Нима положението на Джералд бе по-лошо и от най-лошите й страхове? Рогозките по пода бяха изтъркани и вмирисани. Тъмнината й пречеше да се огледа наоколо, но Катрин имаше потискащото усещане, че салонът е твърде гол. Едва сега си даде сметка колко бяха закърпени и овехтели нощницата и халатът на Елинор. Мащехата, която тя помнеше отпреди пет години, винаги сияеше в кожи, кадифе и скъпоценности. Всъщност, сега Катрин не бе видяла и един пръстен по ръцете на Елинор. Сърцето й се сви.
В този миг осъзна, че Лиъм я гледа изпитателно. Тя рязко му обърна гръб и усети, че се разтреперва. Ако всичко, което казваше Елинор, бе истина, тогава, мили боже, какво щеше да стане със семейството й? И какво щеше да стане със самата нея?
Очите й неохотно се вдигнаха и срещнаха нетрепващия поглед на Лиъм. И Катрин се уплаши от онова, което я очакваше.
— Събуди се! — извика Елинор като запали свещта и я сложи върху единствения сандък в стаята, поставен до тясното легло на съпруга й.
Джералд се надигна и разтърка очи. Нощната му шапчица беше килната на една страна.
— По дяволите, жено, какво става? Къщата ли гори?
— Не — каза Елинор, седна до него и хвана ръцете му. — Джералд, дъщеря ти е тук!
Джералд примигна, окончателно разбуден. Беше слаб мъж с поразително светла кожа и черни като нощ коси.