Катрин изтри очите си с юмрук.
— Защо си с моето момиче, О’Нийл? Вие двамата заедно — това е изненадваща гледка.
Лиъм сложи ръка върху рамото на Катрин преди тя да продума.
— Дъщеря ти е успяла да убеди монахините да я пуснат от манастира, в който си я оставил. Случи се така, че плених кораба, на който пътуваше тя и понеже нямаше закрилник, самият аз поех тази роля.
Катрин скочи на крака.
— Татко! Той ме плени! И ме държи против волята ми! Той иска да му стана… да му стана любовница!
Джералд също се изправи.
Катрин изтръпна, осъзнала със закъснение, че е трябвало да запази мълчание малко по-дълго време. Очите й се местеха ту към единия, ту към другия мъж. Двамата се гледаха като дебнещи се съперници преди дуел. Елинор също наблюдаваше мъжете и зениците й блестяха заинтригувано.
Накрая Джералд проговори:
— Какъв късмет за теб, О’Нийл, че своенравната ми дъщеря е решила да избяга от манастира във Франция и че аз чезна в изгнание и бедност и не мога да предприема нищо спрямо теб.
— Да.
Катрин изкрещя.
— Но, татко! Сигурно можеш да му платиш някакъв малък откуп! И да го откажеш от намеренията му!
— Мълчи, момиче — каза Джералд.
Тя отстъпи крачка назад. Трудно й беше да диша. Но не можеше да мълчи, не можеше, не и когато цялото й бъдеще бе заложено на карта.
— Татко, трябва да ме освободиш. Не мога да остана с пирата… Искам да се омъжа… Сигурно чичо ще успее да намери някаква разумна сума, а ако не, ти все ще постигнеш някакво споразумение с пирата.
Джералд най-после я погледна. Изражението му беше поомекнало.
— Кейти, не притежавам нищо, освен дрехите на гърба си и въздуха, който дишам. Не мога да платя на пирата никаква сума — нито малка, нито голяма. И не мога да ти намеря съпруг, вече не. Никой уважаван мъж няма да те вземе. Никой.
Тя беше ужасена.
— Но…
— Нима се опитваш да спориш с мен?
Катрин леко трепна, но веднага изправи снага и вдигна глава.
— Не — прошепна тя.
Джералд преглътна. Беше се разтреперил.
— Нищо не ми остана! Взеха ми всичко. Взеха го и го дадоха на проклетите англичани. Нямам нищо, а ти се оплакваш, че си без съпруг!
Тя взря замъгления си от внезапни сълзи поглед в баща си.
— Дезмънд беше унищожен — намеси се Елинор с изтънял глас. — След Афейн амбициозният братовчед на баща ти, Фицморис, побърза да заеме мястото му и вдигна другите ирландски лордове на бунт срещу англичаните. Но, боже господи, той опожари цялата страна. А онова, което остави непокътнато, после беше изгорено и плячкосано от сър Хенри Сидни. Днес ирландците — селяни и благородници, мъже, жени и деца — се крият из блатата и горите, мръзнат и гладуват до смърт. — Елинор изтри очи. — Дезмънд е унищожен, баща ти изгуби всичко, а ти идваш при нас и смяташ, че можем да ти намерим съпруг. Имаме прекалено сериозни проблеми, за да се тревожим за такива глупости.
Катрин бе покрусена. Очевидно обвиненията на баща й и мащехата й бяха верни. Очевидно наистина бе ужасна егоистка.
— Съжалявам.
— Само ако знаех какво прави сега Фицморис — яростно извика Джералд. — Проклинам братовчед си!
— Фицморис беше изтласкан в Глен Ейхърлоу от новия комендант на Мънстър — обади се Лиъм. Всички, включително и Катрин, го погледнаха. — Той се спотайва през зимата, но очаквам много скоро да се появи и да възобнови битките си.
— Да, пролетта е подходящ сезон за война — ядно каза Джералд.
— Фицморис твърди, че е граф на Дезмънд на мястото на баща ти — дрезгаво обясни Елинор на Катрин. — А и е твърде умен. Вече има и подкрепата на папата и на Испания. Няма да се спре, докато не открадне Дезмънд от пълноправния му господар.
Катрин беше пребледняла. Сърцето й биеше болезнено.
— Не знаех нищо за всичко това — прошепна тя. Но погледът й отново се плъзна към Лиъм О’Нийл. Как можеше той да знае толкова много, след като твърдеше, че няма род и родина, че няма друг живот, освен този в морето?
— Сега знаеш. — Джералд потрепери от безсилна ярост. — Трябваше да си стоиш във Франция. Не мога да ти дам подкрепа, Кейти.
Катрин обгърна раменете си с ръце.
— Аз ще й дам — каза тихо Лиъм.
Джералд го стрелна с гневен взор.
— Не. Няма да ти позволя да използваш дъщеря ми като просто селско момиче. Тя е дъщеря на два велики рода.
Пиратът леко се усмихна.
— Боя се, че не можеш да ме спреш.
Сякаш жените си бяха отишли от стаята. Джералд гледаше само към Лиъм.
— Колко приличаш на баща си.
Лиъм повдигна рамене с безразличие.
— Точно като него съм, или поне така казват.
— Не мисля — каза Джералд и мрачно се усмихна. — Мисля, че си много, много различен от Шон О’Нийл. Това, че още не си сторил нищо на Кейти, го доказва.