Елизабет я гледаше изучаващо.
— Но защо си присъствала и ти, госпожице, ако не сте подготвяли измяна?
Сега Катрин пребледня. Умът й отчаяно се мъчеше да намери някакъв правдоподобен отговор.
— Аз го п-помолих. Не бях в-виждала баща си цели шест години!
Изпитателният поглед на кралицата не омекна ни най-малко. Тя се обърна към Лиъм.
— Каква е истината, негоднико?
Той се усмихна.
— Плених един малък френски търговски кораб, без да имам и представа, че на борда му има такава скъпоценност, Ваше величество. Знаете как е в открито море — плячката става притежание на победителя. Отидох да поискам откуп от Джералд Фицджералд, това е всичко.
Катрин отмести очи от Лиъм, който продължаваше леко да се усмихва, към кралицата, чиито устни оставаха свити в безмилостна черта.
— Това е чиста измислица.
Тонът й беше предупредителен.
Лиъм се усмихна още по-ослепително, още по-прелъстително.
— Дамата може да бъде много убедителна. Не видях нищо лошо в идеята да ме придружи при баща си.
Кралицата се взря в него.
— Направи ли на нея нещо лошо, Лиъм?
Той наклони глава.
— Едва ли.
Ужасът не напускаше Катрин. Съвсем не беше сигурна дали Лиъм бе успял да ги защити срещу обвинението в заговорничество. Освен това тя бе смаяна. Какво ставаше тук? Изглеждаше, че кралицата познава Лиъм. Изглеждаше че тя, макар и малко, го харесва. Но това бе невъзможно. Лиъм беше пират.
— Ваше величество, нищо лошо не ми е сторено — намеси се бързо Катрин. — О’Нийл казва самата истина и аз ви моля да ни освободите.
Елизабет се извърна към нея и тя със закъснение осъзна, че е прекъсната разговора им. Червеникавите вежди на кралицата се повдигнаха.
— Защитаваш този мъж след всичко, което ти е сторил?
Катрин се изчерви.
— Аз съм девица, Ваше величество. Той пощади честта ми. Благодарна съм му за това.
— Какво благородство — промърмори кралицата към Лиъм. — Но репутацията ти не се гради на великодушие, нито пък на добро сърце. — После отново се обърна към Катрин. — Защитаваш го. Дебрей казва, че харесваш Лиъм.
— Не! — извика тя. — Изобщо не го харесвам.
Елизабет я гледаше намръщено, сякаш не вярваше на нито една нейна дума.
— Той ме похити, попречи ми да се върна у дома, даде да се разбере… — Катрин млъкна. Не можеше да се насили да каже цялата истина, да разкрие, че Лиъм възнамеряваше да я направи своя любовница.
— Какво е дал да се разбере този измамник, госпожице — попита кралицата.
Катрин пребледня от резкия й тон.
— Къде ти е езикът, момиче? — извика Елизабет. — Намери го!
Тя се вцепени. Цветът съвсем се отдръпна от лицето й. Не можеше да говори.
Лиъм пристъпи напред и спокойно каза:
— Помолих госпожица Фицджералд да стане моя любовница. Тъй като тя е напълно сама на този свят и няма закрилник, аз съм готов с радост да поема тази роля.
Кралицата се взря в Лиъм студено. Съвсем за кратко погледът й се стрелна към Катрин. После каза:
— Не си се променил, Лиъм. Но пиратските ти маниери започват да стават прекалено дръзки.
— Искрено съжалявам, ако съм ви обидил с нещо — каза Лиъм.
— Съмнявам се! — извика Елизабет. — Значи цялата тази игра си е точно това — игра? — каза тя. — Да поискаш откуп, когато знаеш, че откуп не може да бъде платен, да задоволиш прищявката на девойката да види баща си — и да я направиш своя любовница, когато всичко това свърши?
— Не е ли известно на целия свят колко обичам игрите, Ваше величество? — Лиъм наведе глава. В ъгълчетата на устните му играеше усмивка. — Със сигурност няма кой да възрази срещу такава игра. Нито Фицджералд, който е в немилост, нито брат й, който е само на две години, нито пък мащехата й, която не желае съперници в дома си.
Катрин се ококори. За пръв път чуваше, че има малък брат.
Кралицата се изправи.
— Негодник! — Очевидно беше вбесена. — Ние възразяваме! Игрите ти отиват твърде далеч! А и в тази игра има нещо съмнително. Нагъл негодник!
Лиъм трепна. Катрин също. Той каза меко:
— Никога няма да извърша предателство спрямо теб, Бес.
Катрин зяпна слисано. Сега вече бе уверена, че след непочтителното си обръщение към кралицата, Лиъм ще бъде хвърлен в Тауър без повече приказки.
Елизабет гледаше единствено пирата. Очите й се бяха разширили, погледът й бе строг, умът й претегляше думите му.
Лиъм остана неподвижен.
— Ти прекали, О’Нийл — каза тя накрая. Гърдите й се надигаха учестено. — И се съмняваме, че не разбираш това. Твоето нахалство се нуждае незабавно от хубав урок. Не можеш да плячкосваш каквото ти скимне, без да те е грижа за нас! Фицджералд може да е в немилост, но момичето е наша поданица, при това току-що излязла от манастир, а не е плячка за човек като теб. Отишъл си твърде далеч, но се моля да не си стигнал чак дотам да заговорничиш с Фицджералд.