За момент Лиъм се вцепени, сетне се остави да го водят инстинктите. Придърпа я плътно към себе си, като се надяваше, че тя ще се осъзнае.
— Бес? Наистина ли искаш това?
Погледът й потъмня. Устните й се разтвориха и Лиъм се уплаши, че ще каже „да“. Но Елизабет извика нещо несвързано и се отдръпна като боязлива девственица. Или като Девствена кралица6. Тя започна да крачи напред-назад. Лиъм въздъхна с облекчение.
— И все пак — каза Елизабет с гръб към него, с треперещи рамене, — истината едва ли опрощава останалите ти престъпления, Лиъм. — Тя се обърна към него строго, както една майка би се обърнала към пакостливата си рожба. — Не можеш да похищаваш благороднички и да се измъкваш безнаказано. Дори ако са дъщери на непокорни графове, изпаднали в немилост. А тази на всичко отгоре е и девица, възпитана в манастир.
— Признавам греховете си — отвърна Лиъм небрежно, без капка разкаяние. И двамата знаеха, че е така.
— Какво наказание да ти наложа?
Той се изправи лениво на крака.
— Не изстрадах ли достатъчно? Куршум в рамото, нощ в Тауър… — Тонът му беше нежен.
— Не бих казала, че си получил достойно възмездие за мъченията, на които си подложил бедната Катрин.
Лиъм се усмихна лукаво.
— Не бих казал, че съм я измъчвал.
Лицето й внезапно се вкамени.
— Да, предполагам, че не е имала нищо против твоите целувки и ласки.
Той срещна немигащия й поглед и престана да се усмихва. Изведнъж се почувства притиснат между кралицата, от една страна, и Катрин — от друга. Дали Елизабет ревнуваше заради интереса му към Катрин?
— Дори да е било така, този, който трябва да бъде укорен, съм аз, а не тя.
— Да, ти заслужаваш укор за това, че си такъв похотлив развратник — раздразнено каза кралицата.
Тя ревнуваше. Това не беше добър знак за Катрин. Не беше добър знак и за него.
— Нима предпочиташ да не се държа като мъж?
Погледът на Елизабет се плъзна по тялото му и се спря на слабините му.
— Знаеш, че не. — Тя се извърна рязко. — Не можеш да имаш момичето.
Лиъм внимаваше да не разкрие безпокойството си. Не бе очаквал, че кралицата ще ревнува от Катрин.
— Ваше величество, с търговския кораб пленените от мен френски съдове станаха пет, и то само през тази година.
Елизабет го погледна и стисна челюст.
— Не се надявай да се спазариш с мен! — извика тя. — Много добре знам колко френски кораби си пленил, пират такъв! Френският посланик непрекъснато ми повтаря, че иска главата ти! Катерина Медичи също дава награда за нея, дори ми писа за това!
Лиъм се ухили.
— Моля те, кажи ми какво им отговори?
Елизабет го погледна.
— Отговорих, че когато заловя Господаря на моретата, той ще бъде изправен пред съда, но че до този момент пиратът все успява да се изплъзне от флотата ми, както и от всеки друг в открито море.
Лиъм се засмя.
— Не бъди толкова самоуверен! Добре знаеш, че ако някой чужд кораб те залови, не мога да направя нищо, за да те освободя, нахалнико!
— Наистина, прекрасно знам каква съдба ме очаква, ако попадна във френски или испански затвор. — Погледът му беше твърд като скала. — Аз винаги съм ти бил верен и ти го знаеш, Бес. Тази година съм направил за теб много повече от цялата ти проклета флота. Пет френски кораба, два от които пътуваха за Шотландия, за да подкрепят бунтовниците там, и три испански, единият от които галеон, натоварен със сребърни кюлчета и плаващ към Холандия. Хайде, заслужавам награда.
— И мислиш, че ще те наградя като ти дам момичето?
— Сега тя няма стойност за никого. Няма титла, няма зестра. Аз ще се отнасям добре с нея. Няма да я насилвам. — В ума му проблесна интригуваща мисъл — че може би дори би се осмелил да се ожени за нея след време. Ако успееше да изиграе играта, която току-що бе започнал… и ако я спечелеше.
— Тя е сгодена.
— Това е стар годеж, сключен преди години. Съмнявам се, че Хю Бари все още иска да се ожени за нея.
— Няма значение, годежът съществува и аз се съгласих Катрин да се върне в Ирландия и да се омъжи за Бари.
Лиъм пребледня. В гърдите му се надигна свирепа ярост и той не успя да я удържи.
— А моята награда?
Елизабет грабна листите от писалището и ги натика в ръцете му.
— Ето! Разрешенията за каперство, за които толкова ме молеше. Срещу всички испански кораби, а не само срещу тези, които подпомагат католиците в Шотландия, Ирландия и Фландрия. Какво? Не си ли доволен? Сега можеш да действаш законно, Лиъм. Поне що се отнася до испанците, които толкова обичаш да нападаш и ограбваш.
Лиъм взе писмата, които го овластяваха да плячкосва всеки изпречил се на пътя му испански кораб и които щяха да му служат за оправдание по всички официални испански обвинения срещу него. В Англия повече нямаше да го преследват за нападенията над испански кораби, а в морето той щеше да може да атакува испанците по-безмилостно и по-дръзко, отколкото французите. Срещу тях Лиъм нямаше разрешително за каперство, а само мълчаливото съгласие на Елизабет, която мразеше Катерина Медичи — мразеше я и се страхуваше от нея, но все пак не желаеше да подкрепи открито френските хугеноти, както бе сторила някога.