— Ти си последният човек, за когото бих се тревожила. Сега си върви!
Лиъм се засмя.
— Боя се, че не мога да го направя, скъпа.
Тя се обърна към него. Зелените й очи горяха.
— Няма ли кого да убиваш и ограбваш, пирате? Или си дошъл тук, за да ме мъчиш?
— За днес нямам нито едно належащо убийство, не — каза той безгрижно. — Но утре… е, това е вече друго нещо.
— Тогава ще трябва да си отида аз, щом ти държиш да останеш. — Но Катрин не успя да помръдне, защото ръката му светкавично сграбчи нейната.
Погледът му се впери в гърдите й.
— Но мога да включа мъчение в дневния си ред днес, Катрин. Сладко, нежно, топло мъчение.
Тя пламна.
— Не разбирам и дума от твоето бръщолевене.
— Мисля, че лъжеш — промърмори Лиъм.
Катрин напрегна сили, за да измъкне ръката си от хватката му, да стане от масата и да избяга от неговите подигравки, подмятания и безочливи предложения, а също и от близостта на мъжественото му тяло.
Той изобщо не направи опит да я задържи, въпреки че докато я пускаше, пръстите му успяха да погалят нейните.
— Катрин, предлагам ти да си довършиш обяда. Не мисля, че ще можеш да се подкрепиш, след като напуснем Уайтхол.
Тя трепна.
— Какво?
— Не възнамерявам да спираме, след като напуснем Уайтхол — каза Лиъм. — Искам да стигнем до морето и да отплаваме колкото се може по-бързо. Преди да е паднала нощта.
Катрин го гледаше онемяла.
Той й се усмихна лениво и едновременно с това — хищно.
— Кралицата не ти ли обясни? Аз трябва да те придружа до Ирландия.
Тя не можеше да повярва на ушите си.
— Хайде, скъпа, недей да изглеждаш толкова разстроена. Може да се обидя.
— Какво си мисли тя! — извика Катрин. — Сигурно се шегуваш или лъжеш!
Погледът му я прониза.
— Нито се шегувам, нито лъжа, скъпа. Кралицата иска да изкупя греховете си и тъй като аз бях този, който прекъсна пътуването ти към дома, именно аз трябва да ти помогна да го довършиш. — Той се ухили.
— Няма да тръгна с теб — възкликна Катрин. — Ти изобщо нямаш намерение да ме придружиш до къщи! Ти ще ме отвлечеш и… — тя заекна. Бузите й поруменяха.
Лиъм се засмя.
— И какво още си мислиш, че ще ти направя?
Тя сграбчи масата, готова да скочи на крака и да побегне. Този път голямата му ръка стисна нейната доста по-силно и Катрин не успя да помръдне.
— Катрин, ще те заведа при Хю. Не съм такъв глупак, че да възбудя отново гнева и подозренията на кралицата, като пак те похитя. Но… — Очите му станаха непроницаеми и той сви рамене.
Сърцето на Катрин препускаше бясно. Можеше ли да му вярва? Да вярва, че ще я заведе у дома, че няма намерение пак да предизвиква кралицата като я похити за втори път? Беше толкова замаяна, че й бе трудно да разсъждава. Предполагаше, че трябва да му повярва. Лиъм щеше да е пълен глупак, ако разгневеше Елизабет, след като бе получил опрощение. В гърдите й се прокрадна горчива ревност. Сигурно кралицата е била прелъстена доста изкусно, за да се съгласи на такава лудост — не само да опрости опасния пират, но и да му възложи да я придружи до дома. Катрин го погледна в очите. Не се и съмняваше, че той ще продължи опитите си да я съблазни.
Тя си обеща, че няма да му позволи да успее.
После прочисти гърло.
— Кралицата одобрява брака ми с Хю.
Лиъм не каза нищо.
— Ако злоупотребиш с това, което принадлежи на Хю, пак ще предизвикаш гнева й.
Той отново не каза нищо. Сребристите му очи не се отделяха от нея.
— Май те изиграх, О’Нийл.
Накрая по устните му бавно плъзна усмивка. Катрин се смути. Изобщо не й приличаше на човек, комуто са отнели наградата.
— Наистина ли съм изигран, Катрин? — попита той.
Катрин застана нащрек и не отговори. Погледите им се срещнаха.
Инстинктът я предупреди, че е време да стане от масата. Тя понечи да се изправи. Твърде късно. Ръката му я сграбчи за брадичката и я закова на място. Коленете й поддадоха и Катрин отново седна. После Лиъм придърпа лицето й и устните му се озоваха върху нейните.
Тя размаха ръце и ги впи в раменете му, за да го отблъсне. Напразно. Нещо по-лошо — той леко стисна брадичката й с пръсти и устните й се разтвориха. Езикът му мигновено навлезе дълбоко в устата й. И тогава се случи най-ужасното. Разтопена жар плъзна по тялото на Катрин и се съсредоточи между бедрата й.
От гърлото й се изтръгна задавен стон. Езикът му се движеше все по-дръзко. Тялото на Катрин затрепери. Продължителната му целувка я зашемети, но тя съумя някак да се пребори се със сладостната отмала, която обземаше цялото й същество и успя да го удари по рамото. В отговор Лиъм изръмжа и продължи да я целува. Този път езикът му се сплете с нейния.