Джулиет не каза нищо. Не се разплака.
Ричард продължи.
— Всъщност, списъкът на кандидатите не е дълъг. След като прецених внимателно възможностите, се спрях се на три от тях.
Три възможности. Щяха да я покажат само на трима мъже. Това не й донесе облекчение. Постепенно Джулиет започна да проумява колко малко време й оставаше. До юни щеше да бъде сгодена. О, господи! За мъж, когото не познаваше, когото не искаше, когото не обичаше.
Тя осъзна, че е станала на крака. Успя да се насили да проговори.
— Благодаря ти, чичо. Оценявам всичко, което правиш за мен.
Когато най-после остана сама в спалнята си, Джулиет се хвърли на леглото, прегърна възглавницата и замечта за любов. Нима искаше толкова много?
Джулиет вече я нямаше. Катрин обгърна раменете си с ръце. Стоеше пред люка в каютата на Лиъм и гледаше как слънцето — огненочервена топка — се спуска все по-ниско и по-ниско над отдалечаващия се Корнуол. Корабът продължаваше на североизток, към бреговете на Ирландия.
Намираха се в Атлантическия океан. Той бе много по-бурен от Ламанша и от морето край корнуолския бряг, но „Морски кинжал“ пореше вълните, подет от силни и благоприятни ветрове. Заради постоянното клатушкане на кораба Катрин бе застанала с разтворени крака и с рамо, опряно на стената. Слънцето вече висеше над самия хоризонт, който бе придобил индиговосин цвят. Как щеше да се предпази от Лиъм О’Нийл тази нощ?
Катрин не можеше да си отговори. Продължаваше да си припомня целувката му в кралската трапезария. Коленете й омекнаха, кръвта й се разгорещи.
Тя потърка лице о гладката дървена стена. Мислеше за целувката. Тялото й потръпна. Мислеше за ръцете му, за опасните му ръце.
Сетне помисли за Хю. Мъжът, при когото бързаше да отиде. Мъжът, за когото щеше да се омъжи. Господи! В живота й нямаше място за Лиъм О’Нийл. Проклет да е. За това, че бе толкова златен, толкова мъжествен.
Тя изтръпна, когато чу резето на вратата да се вдига. Извърна се. Слава богу, беше момчето, Ги. Носеше й вечеря.
— Капитанът ми нареди да ти кажа да се нахраниш сама. Той ще слезе по-късно.
Катрин впери очи в него.
— Колко по-късно?
Ги сви рамене и излезе.
Тя погледна подноса и усети мириса на пържена риба и пресен хляб. Но нямаше апетит. Обърна се отново към люка. Слънцето се бе скрило. Сега морето и небето бяха черни и не можеше да се различи къде свършва едното и започва другото.
Катрин стоеше и се опитваше да не мисли, но това бе невъзможно. Знаеше какво ще се случи. Гледаше как по небето се премигват звезди. Гледаше как се появява луната — имаше пълнолуние. Ужасът в душата й се бореше с тръпнещото очакване.
И все пак трябваше да се противопостави на пирата. Да му се противопостави и да победи. Катрин се обърна и отиде до масата. Наля си чаша френско вино вместо ейл, какъвто обикновено пиеха жените и го изгълта бързо с надеждата, че то ще успокои нервите й. Но не усети подобен ефект.
Едва когато Лиъм се появи на вратата с малка свещ в ръка, тя осъзна, че е стояла в пълна тъмнина. Пулсът й се ускори. Не хранеше никакви заблуди относно намеренията му. Никакви.
Погледът му се плъзна по нея, после към масата. Видя, че подносът с храната е недокоснат, с изключение на бокала с вино, който стоеше полупразен на масата, но не каза нищо. Вместо това мина покрай нея и отиде до леглото. Катрин наблюдаваше как поставя свещта върху специалната малка полица над горната табла и как я покрива със стъклен похлупак. Сетне Лиъм затвори вратичката на стъклото, за да предпази пламъка. И се обърна към нея.
— Ела, Катрин.
— Какво?
— Ела. — Той стоеше с разтворени крака, с ръце на хълбоците. Светлината на свещта играеше по тялото и лицето му. На Катрин й се стори, че издутината на бричовете му е по-изпъкнала от всякога. — Ела в леглото.
— Н-няма да спя с теб.
На устните му отново проблесна неговата невъзможна усмивка — непоносимо самоуверена, непоносимо прелъстителна.
— Това легло е достатъчно голямо, за да побере и двама ни.
— Намеренията ти не са просто да се поберем върху него — извика тя.
— Няма да те насилвам да правиш нищо, което не желаеш — каза Лиъм меко и нежно.
От гърдите й се изтръгна измъчен стон.
— Ела, Катрин.
Катрин се поколеба, после се втурна към вратата. Знаеше, че е отключена. Но преди още да стигне до нея, той я улови и я придърпа към здравото си тяло, шептейки в ухото й:
— Искам те, Катрин.
Тя се вцепени. Лиъм беше зад нея. Ръцете му бяха сключени около кръста й, огромният му член пулсираше във вдлъбнатината между хълбоците й, устните му докосваха тила й.