— Искам да ти доставя удоволствие, Катрин — каза той тихо, после я вдигна на ръце и я понесе към леглото.
9.
Лиъм постави Катрин в средата на леглото и легна върху нея. За миг се вгледа в очите й и в този миг Катрин почувства всяка частица от тялото му с всяка частица на собственото си тяло — от гърдите до пръстите на краката. Бедрата му притискаха нейните, а неговата мъжественост пулсираше мощно, прилепена към слабините й.
Всичко в ума й се завъртя със скоростта на светлината. Манастирът и заминаването й от него; насилственото завземане на френския кораб; и Лиъм, изправен надменно на кърмата като владетел, който оглежда кралството си. И Хю. Хю, който я очакваше, за да й даде името си, дом и деца.
— Катрин, мила — каза дрезгаво Лиъм. Палецът му погали бузата й. Ръката му трепереше.
Катрин се взря в сребърните му очи и беше почти хипнотизирана от огромното пламтящо желание, което прочете в тях. Но тя не бе напълно замаяна. Беше й останало късче здрав разум. Ръцете й бяха свободни и Катрин замахна към него с намерение да го одере и да го принуди да я пусне. Но преди да успее дори да го докосне, Лиъм я хвана за китките и изви ръцете й над главата толкова рязко, че цялата горна част на тялото и се скова от болка. Сетне укроти и краката й със собствените си мощни бедра.
— Престани! — заповяда й той. — Проклятие, жено, няма да ти сторя нищо лошо!
— Лъжеш! — извика Катрин. Мислеше за целувката му, за ръцете му и тялото й трепереше неудържимо. — Ти ще ме погубиш, ще ме изнасилиш!
Изражението му беше мрачно.
— Нямам намерение да те изнасилвам. Нито сега, нито когато и да било. Така че престани да се дърпаш.
— Не ти вярвам — изсъска тя. — Ти си син на Шон О’Нийл!
— Колко ми е омръзнало да ми напомнят този злополучен факт — каза рязко Лиъм.
— Тогава се дръж като джентълмен. — Катрин отново се опита да се освободи, но не успя. — Той е изнасилил майка ти, нали? Горката Мери Стенли!
Ноздрите му се разшириха, очите му потъмняха още повече, но тонът му остана спокоен.
— Аз не съм Шон, Катрин. Никога не го забравяй. А сега — той се усмихна, но усмивката не стигна до очите му — ще го докажа. — И наведе глава, за да я целуне.
Катрин извърна лице встрани и устните му попаднаха на бузата й и я обсипаха с целувки, леки и нежни като перо. Тя изстена:
— Аз принадлежа на Хю!
— След тази нощ ще разбереш, че за теб има само един мъж и той не е Хю Бари. — Лиъм все още държеше китките й над главата, но с една ръка. С другата я обърна към себе си и се наведе към устните й.
Катрин се заизвива ожесточено, но единственото, което успя да постигне, бе да се прилепи още по-плътно към възбудения му пенис, затова бързо се укроти. Този път пръстите му не стягаха челюстта й, така че тя отказа да отвори уста. Но той изглежда не възнамеряваше да бърза. Устните му леко докоснаха нейните. В ъгълчетата на стиснатите й очи се образуваха сълзи. Вече беше отприщил буря от желания в тялото й. И за миг не се бе съмнявала, че ще стане така.
Лиъм спря и прошепна:
— Предай се, скъпа.
Катрин отново извърна лицето си встрани и каза задъхано:
— Кралицата одобрява годежа ми с Хю!
Сивите му очи блестяха.
— Бес е известна с това, че лесно променя мнението си.
Как й се искаше той да отмести тялото си, така че да не усеща всяка тръпнеща частица от него.
— Тя ще побеснее, ако наистина направиш това!
Лиъм се усмихна, наклони глава и с докосна с език стиснатите й устни. Те се отпуснаха лекичко, но тя успя да преглътне приглушения, мъркащ звук, който напираше в гърлото й.
— Не се тревожи за Бес — промърмори той. Езикът му погали първо едното ъгълче на устните и, после другото. Накрая Лиъм вдигна глава, срещна погледа й и дрезгаво каза: — Мога да се справя с Бес.
Катрин се вкамени от ужас. Докато говореше, той бе започнал да върти хълбоци много бавно и много плавно, като през цялото време я гледаше право в очите. Тя изпъшка, защото в резултат на тези движения твърдият му като скала член се плъзгаше напред-назад мъчително сладостно по пламналите й, пулсиращи слабини. Накрая Катрин изстена и изви снага, за да го посрещне.
Лиъм се засмя, разтвори с устни устата й и започна да я гали с език отвътре. Тя усети, че е на път да му се поддаде. Противно на волята й, собствените й хълбоци отчаяно, нетърпеливо се притискаха към неговите. Тялото й гореше. Беше я завладяла една-едничка мисъл — да разтвори още по-широко вече разтворените си бедра и да поеме в себе си всяка частица от него.
Хю. Трябваше да не забравя за Хю. Шон О’Нийл. Трябваше да не забравя кой бе бащата на този мъж и кой и какъв бе самият този мъж. Свиреп пират, убиец. Не биваше да отдава честта си на Лиъм О’Нийл. Цялото й бъдеще беше поставено на карта.