Катрин се вкопчи в тази спасителна мисъл, стисна зъби… и захапа езика му.
Лиъм изрева от болка и гняв и скочи. Тя извика, разбрала твърде късно, че е прекалила. За негов късмет, точно преди зъбите й да се впият в езика му, той бе започнал да го отдръпва. По устните му не се виждаше никаква кръв.
Сега Лиъм стоеше над нея разярен, с ръка на устата. Катрин осъзна, че вече е свободна и побърза да седне в най-далечния ъгъл на леглото.
— Кучка! — процеди накрая той и сега на долната му устна изби кръв. — Проклета кучка! — Лицето му бе станало сурово и заплашително.
Тя усети, че се намира в огромна опасност и изкрещя:
— Не! Съжалявам!
Но Лиъм се протегна към нея, сграбчи я за ръката, дръпна я и я простря по гръб в средата на леглото. Преди Катрин да успее да скочи, той завърза китката й за таблата на леглото с един от червено-златните шнурове, които придържаха назад завесите на балдахина.
— Проклета кучка! — изръмжа отново Лиъм, дишайки тежко, и изви и другата й ръка, без да обръща внимание на отчаяната й съпротива. — За малко да отхапеш половината ми език, по дяволите!
— Ти ме принуди да го направя! — изпъшка Катрин в напразен опит да скъса шнуровете. — Аз само се защитавах!
Той завърза и глезените й за долната табла на леглото, после я прониза с потъмнял, страховит поглед.
— Имаш късмет, Катрин, това е просто драскотина. — Внезапно ъгълчетата на устните му много леко се повдигнаха. — Ако ме беше осакатила, един ден горчиво щеше да съжаляваш.
Тя пламна от гняв, забравила, че е вързана.
— Трябваше да те ухапя по-силно!
Очите му се разтвориха широко.
— Нима ме предизвикваш?
Катрин веднага разбра, че е безразсъдно да разпалва гнева му.
— Не! Не! Моля те, развържи ме! Моля те!
Никога в живота си не бе изпадала в по-уязвимо и беззащитно положение и беше лудост да го забрави дори за миг. Но не страхът предизвикваше лудешкото туптене на пулса й.
Лиъм не отговори. Очите му бяха станали поразително сребристи. На устните му все още играеше лека усмивка. Внезапно в ръката му се появи кинжал.
— Наказание — каза той меко.
Катрин дръпна шнуровете като обезумяла. Не бяха съвсем стегнати и тя откри, че не е напълно неподвижна. Но това едва ли щеше да й помогне.
Лиъм се приближи до нея и допря кинжала си до ръба на деколтето й. Тя започна да проумява намеренията му и замръзна от ужас. Острието бавно се плъзна по избелялата синя коприна между гърдите й. Катрин го проследи с очи и изскимтя уплашено — през прореза се бе показала дантелата на долната й риза. Ножът продължи да се спуска надолу по корема, сетне между краката й. Катрин не помръдваше и мускулче, не дишаше. Тогава Лиъм с едно-единствено рязко движение разряза роклята чак до долния ръб. Беше я разцепил на две. Но Катрин нито за миг не бе почувствала ножа.
— Спри — каза дрезгаво тя. Гърдите й се повдигаха и всеки трудно поеман дъх разтваряше още повече срязаната й рокля.
Лиъм погледна покритите й с лен гърди, взря се в изпъкналите й зърна. Сетне вдигна очи, впери ги в нейните и докосна с кинжала долната й риза. Катрин настръхна. Без нито за миг да откъсне поглед от нея, той прокара ножа между гърдите й.
При вида на ивицата снежнобяла кожа, която се показа изпод срязаната тъкан, Катрин изстена. Оставяйки след себе си хладна диря, острието се плъзна много внимателно и бавно още веднъж надолу по тялото й. След миг долната риза също бе разрязана на две.
Катрин дишаше тежко. Единствената дреха по нея, която бе останала непокътната, бяха долните й гащи. Лиъм отново прикова поглед в нейния. Зениците му светеха диво, а чертите на лицето му бяха сурови. Катрин не можеше да извърне очи, не можеше и да диша.
Той заби върха на ножа в средата на обточения с дантела пояс на гащите й и оголи пъпа й. Катрин гледаше като омагьосана проблясващото сребърно острие, което започна да разделя финия ленен плат на две, придвижи се надолу по корема й, разкри гнездото кестеняви косми в основата му и спря. По пламналата кожа между бедрата й плъзна едва доловим хлад.
Лиъм рязко вдигна очи — сребърен дим. От гърдите на Катрин отново се отрони сподавен звук и тя трескаво облиза сухите си устни. Всеки нерв в тялото й се бе изопнал до скъсване и пулсираше неистово.
Лиъм стисна челюст и с две мълниеносни движения разряза всеки от крачолите на долните й гащи от вътрешната страна. Сетне прибра кинжала и срещна ококорения й, немигащ поглед.
Ръцете му се протегнаха и разтвориха двете половини на роклята и долната й риза, като разкриха първо заоблените й, тръпнещи гърди, после тънката й талия, тъмнокестенявия триъгълник между бедрата й и накрая дългите й, бели крака.