Катрин преглътна. В каютата внезапно бе станало непоносимо горещо и й беше трудно да диша. Тя отвори уста, за да му каже да спре, но успя само да завърти глава наляво-надясно.
— Толкова си красива, Катрин — каза дрезгаво Лиъм и седна до нея. Едната му ръка се плъзна по гръдта й и Катрин изстена. Зърната й вече бяха втвърдени, но сякаш набъбнаха още повече, когато дланта му ги погали. И на сън не си бе представяла, че усещането за мъжка ръка върху голата й кожа ще бъде такова. — Носиш прекалено стегнати дрехи и криеш щедростта, с която си надарена. — Той прокара пръст по зърното й и се взря в очите й. — Харесва ли ти това, Катрин?
Тя поклати отрицателно глава.
Лиъм се засмя внезапно и рязко.
— Тогава или си лъжкиня, или си глупачка. — Погледът му се премести на другото зърно и той нежно го стисна. — Знам, че не си глупава, скъпа.
Катрин го гледаше безмълвно, разкъсвана едновременно от ужас и желание. Той се наведе и езикът му погали зърната й едно след друго. Беше загубена. Тя затвори очи и от устните й се изтръгна продължителен, приглушен стон.
Шепнейки гальовни думи, Лиъм започна да смуче зърната й. Тялото й се сгърчи конвулсивно. Колкото по-настойчиви и дръзки ставаха устните му, толкова болката в слабините й се усилваше. Катрин стенеше, викаше, извиваше се под него. Неочаквано усети, че ръцете й са свободни. Не се замисли как и кога е успял да разсече шнуровете; вместо това хвана главата му и я притисна още по-силно към гърдите си.
Но той се освободи, наведе глава надолу и обсипа с целувки корема й, пъпа й. Катрин извика. Бе обвила дългите си крака около него и отчаяно люлееше хълбоци. Но притихна, когато ръката му докосна слабините й.
Дъхът й секна. Докато устните му продължаваха да хапят нежно корема й, пръстите му започнаха да разтварят плътните, влажни гънки на нейната женственост. Катрин изстена, а сетне, когато палецът му влезе сред гънките и намери клитора й, изкрещя.
Тялото й се замята ожесточено. Смътно осъзнаваше, че целувките му стават опасни, защото докато пръстите му я галеха, главата му се свеждаше все по-надолу. Изведнъж устните му стигнаха до гъстите косми на пубиса й. Тя застина. Лиъм покри с целувки вътрешната част на бедрото й. Лицето му докосваше мястото, където до преди миг бяха пръстите му.
Тогава той я целуна. Там.
— Лиъм! — простена Катрин.
Лиъм я разтвори и отново я целуна — бавно, пламенно. Катрин потръпна и изви тяло към него. Изкусният му език не преставаше да я гали. Тя изкрещя. И още веднъж, и още веднъж… докато от някакви незнайни дълбини се надигна огромна и ужасна вълна от болка, която се превърна в наслада и накрая я погълна.
Катрин се отпусна на леглото. Постепенно екстазът избледня, удоволствието отлетя. Тя усета, че стиска здраво в ръцете си копринената му коса. Усети допира на бузата му, прилепнала към вътрешната страна на бедрото й. Усети пръстите му, които продължаваха да я галят съвсем нежно.
Тогава Катрин шокирана проумя какво е направила. Както беше предчувствала още от самото начало, тялото й го бе приело с ненаситна страст. Въпреки че той беше проклет пират и син на прословутия изнасилвач Шон О’Нийл, въпреки че бе сгодена за друг, тя го беше приела, беше пламнала от желание. И, както сам бе казал, не беше я изнасилил.
Нямаше нужда. Трябваше само да реши да използва пак този свой дяволски език и след малко Катрин щеше да го умолява на колене да проникне в нея.
Тя простена и се опита да се извърти на една страна. Едва сега разбра, че краката й още са вързани. Тогава се отпусна отново по гръб, закри лицето си с ръце и си каза, че няма да плаче от срам пред него.
— Катрин?
Безполезно беше. Сълзите сами рукнаха от очите й. Лиъм се надигна и тя почувства напрегнатия му поглед.
— Защо, за бога, плачеш? — попита я той дрезгаво.
Катрин отпусна ръце и го погледна с убийствена ярост.
— Доволен ли си? Доволен? Задето доказа какъв си мъж… и каква курва съм аз?
Очите му се разтвориха широко.
— Прави каквото ще правиш — извика тя и прехапа свития си юмрук. — Проклет да си, проклет да си! Колко те мразя, О’Нийл! Колко мразя себе си!
Лиъм се взря право в зениците й.
— Ти не си курва, Катрин. И двамата го знаем — прегракнало промълви той.
Катрин отново закри лицето си с ръце. Беше сигурна, че Лиъм ще я докосне. Но той не го направи.
— Не плачи, Катрин.
Тя го чу, но не му обърна внимание. Полагаше невероятни усилия да овладее истерията и внезапната си сляпа омраза към този мъж, който я бе прелъстил толкова лесно.