— Е, О’Нийл, права ли беше Кейти? Имаш ли вземане-даване с кралицата или не? — попита той.
Лиъм отпи от бирата си. Колко предпочиташе искрящото френско червено вино!
— А теб какво те засяга това?
— Не ми харесва да забавлявам в дома си един англичанин.
— Тогава мисли за мен като за ирландец.
Хю го изгледа.
— Бих искал да мисля за теб като за ирландец, но се опасявам да не би това да се окаже грешка.
Лиъм просто се усмихна. Изчакваше да види накъде бие Хю, макар че вече се досещаше.
— Еретик ли си? — попита Хю.
Усмивката на Лиъм придоби студен блясък.
— Протестант съм.
— Значи следваш политиката на своята протестантска кралица.
Лиъм не пропусна да забележи, че за разлика от повечето останали католици, Бари не посмя да нарече кралицата еретичка.
— Следвам вятъра на съдбата.
Сега Хю се усмихна.
— Искаш да кажеш, че не зачиташ нито бог, нито кралицата.
Лиъм отново се засмя. Очите му заблестяха.
— Май се каните да ми предложите прекрасна съдба, лорд Бари.
Бари се усмихна отново.
— Не всеки ден Господарят на моретата идва в дома ми. Ако не се възползвам от това, ще съм най-големият глупак.
— Все още не съм решил дали си глупак или мъдрец — каза спокойно Лиъм. — Може би предложението ти ще наклони везните.
Хю впери поглед в него.
— Страната е във война.
— Както добре знаят и децата.
— През изминалата зима ирландците разчитаха изцяло на испанска помощ. Беше страшно студено. Без провизиите, които получавахме от Испания, щяха да загинат много повече хора от стотиците, които измряха.
Лиъм забарабани с пръсти по масата.
— Нима мислиш да ме трогнеш и да ме накараш да изпитвам съжаление? У мен няма съжаление. Към никого.
Хю изсумтя.
— Така се и говори. Говори се, че ограбваш безмилостно всякакви кораби, независимо от националността им. Че никой не може да ти избяга, ако си решил да го преследваш. Освен това е добре известно, че предпочиташ испанската плячка пред всички други.
Погледът на Лиъм беше непроницаем. Той сви рамене.
— Грешиш. Съкровището си е съкровище и не ме интересува кой е притежателят му.
Бари се наведе напред.
— Ние можем да те използваме, О’Нийл.
— Ние?
Хю стисна зъби.
— Фицморис и останалите храбри лордове, които се борят да освободят земите ни от англичаните, от кралицата.
— Предлагаш ми да свържа съдбата си с шепа католици-предатели? — попита спокойно Лиъм, вдигнал вежди.
— Ти вече си предател, О’Нийл. Изненадан съм, че кралицата е опростила кървавите ти престъпления. Нямам представа какво си й предложил в замяна на нейното опрощение. Но и двамата знаем, че ако отново попаднеш в Тауър, най-вероятно ще увиснеш на бесилото.
— Целият треперя.
— Нямаш какво да губиш. Можеш само да спечелиш, ако се присъединиш към нас.
Устните на Лиъм се извиха саркастично.
— Напротив, виждам много, което мога да загубя и малко, което да спечеля, Бари.
— Нямаш ли капчица съчувствие към родната си страна?
— Но аз съм англичанин, забрави ли?
Хю пламна.
— Шон О’Нийл се бори с Короната до последния си дъх. Никой мъж не се е бил с англичаните повече от него. Той мразеше англичаните, мразеше кралицата.
— Както ти сам каза по-рано тази вечер, той беше убиец, а не герой. Освен това беше изнасилвач и варварин — каза студено Лиъм.
Бари повдигна вежди.
— Извини ме. Никога не съм се срещал с него.
— Значи си щастливец — каза безизразно Лиъм. — Няма да ме трогнеш като споменаваш баща ми. Не ми пука с кого се е бил той и защо.
— Мога да ти уредя среща с Фицморис вдругиден, ако си съгласен — каза Хю, като се наведе напред с решително лице. — Аз не успях да те спечеля на наша страна, но той е по-разпален и по-убедителен и е успявал да привлече други, още по-малко заинтересовани от теб.
Лиъм се изправи.
— Може да е и самият дявол, който ми предлага безсмъртие, Бари, но няма да ме спечели за каузата на католицизма и предателството.
Бари също се изправи.
— Исусе, ти си бил набожен!
Лиъм леко се усмихна.
— Нямам желание да печеля симпатията на католици и фанатици, които не мислят за нищо друго, освен за това да горят мъже, жени и деца на кладата. — Той с мъка прогони яркия спомен. Спомен, който не бе просто видение, а нещо много по-живо — в ушите му отекнаха ужасните, непоносими женски писъци, ноздрите му доловиха мириса на горяща плът.
— В Ирландия не е имало клади!
— Още не. Но Фицморис беси момчетата наравно с мъжете, оставя жени и деца да умират от глад, и всичко това в името на бога. — Очите на Лиъм засвяткаха. — Намери си някой друг да играе предателската ти игра, Бари. Нямам никакво намерение да се срещам с Фицморис, освен за да го предам на кралицата.