Очите на Катрин бяха приковани върху красивото му лице. Независимо от яда и смущението си, тя прекрасно си спомняше невероятното изобилие от стоки на пазара; прекрасно си спомняше красотата и екстравагантността на придворните на кралицата; всички онези дрънкулки, които никога нямаше да притежава, никога нямаше да носи.
— Мога да ти дам всички богатства, които някога си сънувала, а също и такива, за каквито не си и сънувала. Не съм самохвалко, но този път ще падна дотам, че да се изтъквам. Аз съм по-богат от някои крале, Катрин. Копнееш за самур и визон? Или за хермелин и кожа от рис? — Лиъм сви рамене. — Можеш да ги имаш всичките. Ти си жена, създадена да се наслаждава на красивите неща. Ти си жена, създадена да бъде обичана, ценена и глезена като кралица. — Той огледа старата й, закърпена, грозна рокля. — Трябва да бъдеш облечена в коприна и кадифе, в панделки и дантели. Трябва да бъдеш облечена царски богато и красиво, Катрин. Трябва да носиш диаманти на ушите си и рубини на кръста си, а ако желаеш — сапфири и смарагди в косите си. Или предпочитанията ти са по-скромни? Тогава нека бъдат перли и злато. Няма значение. Трябва само да поискаш и всичко ще бъде твое.
Предлагаше й невероятни богатства, за да му стане любовница. Катрин се разтрепери от гняв. Разтрепери се от болка. И въпреки това дълбоко в душата й, в някаква скрита част от нея, трепна копнеж. Само преди няколко часа Лиъм я бе спасил от Хю. Миналата нощ той не беше пират, беше герой, нежен и загрижен.
— Хю е глупак и дръвник — каза Лиъм. — А също и бедняк. Знам, че аз не съм благородник, но никога не бих те наранил. Вероятно вече съм доказал това.
Беше го доказал, но от предложението му ставаше ясно, че в края на краищата не е по-различен от Хю.
— Отхвърлих отблъскващото предложение на Хю. Отхвърлям и твоето — каза тя рязко. — Няма да бъда ничия любовница.
Лиъм я погледна с очи, сиви като океана и също толкова неразгадаеми.
— Катрин, не те моля да ми станеш любовница, моля те да станеш моя съпруга.
Първоначално Катрин не го разбра. Вероятно сънуваше!
— Моля те да станеш моя съпруга — повтори той и сега тя забеляза, че една вена на слепоочието му пулсира отчетливо.
Заля я огромна вълна от уплаха. Не можеше да се движи, не можеше да проговори.
Лиъм продължи мрачно:
— Моят дом е един непристъпен остров далеч на север. Там ще бъдем в безопасност от онези, които могат да си помислят да ни попречат, макар че според мен скандалът покрай нашата женитба ще отшуми бързо. Не си ли казвала многократно колко много желаеш да се омъжиш? Не си ли казвала колко много желаеш съпруг и свой собствен дом? На острова имам чисто нова къща, която по нищо не отстъпва на английските, въпреки че аз не я използвам. Ако не я харесаш, ще я съборя и ще ти построя друга. — Той се поколеба. Гледаше я. Очите му бяха непроницаеми, тъмносиви. — Баща ти иска този съюз. Това ще бъде от полза за него. Аз ще му бъда от полза.
Катрин отново започна да диша, но с огромна трудност. Гърдите й се повдигаха. Беше стиснала юмруци. Трябваше пребори с изкушението — а то бе толкова голямо.
— О, господи! — прошепна тя измъчено. Той й предлагаше името си. Своето име. Предлагаше й брак.
Тонът му стана рязък.
— Катрин, трябва много внимателно да обмислиш предложението ми. Ти си интелигентна жена. Няма да имаш друго подобно предложение за женитба. Вероятно ще получиш предложения от фермери или мъже с подобно положение, но ти никога не би могла да станеш съпруга на фермер. Имаш ли нужда от малко време, за да помислиш? — Лиъм не се усмихваше. Не се беше усмихнал нито веднъж. — Разбирам, че сигурно си доста изненадана.
Малко бе да се каже, че е доста изненадана.
— Защо?
Той премигна неразбиращо.
— Защо, Лиъм? Защо сега искаш да се ожениш за мен?
Лицето му се изопна.
— Откакто баща ти ми го предложи, почти не съм преставал да мисля за това. Желая те, но няма да те насилвам. Искам да дойдеш при мен по свое желание.
— Разбирам. — Сълзите най-после потекоха по бузите й и тя припряно ги избърса с ръка.
— Мисли колкото време искаш — каза Лиъм и се отправи към вратата.
— Не — промълви тъжно Катрин. — Нямам нужда от време, за да обмислям брак с теб.
Той замръзна.
— Не мога да се омъжа за теб, Лиъм. Не мога да се омъжа за пират. — Тя обгърна рамене с ръце. Трепереше. — Баща ми може и да е в немилост, но Катрин Фицджералд не се е променила. Аз съм с благородно потекло. Никога не мога да се омъжа за пират. И няма значение, че баща ми желае този съюз за политическите си цели.
Лиъм стоеше изопнат и неподвижен като издялан от камък. Чертите на лицето му изразяваха болка.