— Съжалявам — прошепна Катрин
— Ти не си способна да разсъждаваш в момента — каза накрая той. — Още си развълнувана от изминалата нощ. Ще те оставя.
— Не — повтори тя и пак избърса сълзи с юмруци.
Лиъм стисна зъби.
— Сега нямаш друг избор, Катрин. Предложението ми е най-доброто, което би могла да получиш. Моля те да ми станеш съпруга. Други мъже, благородници като Хю, ще те помолят единствено да им станеш любовница.
Беше прав. Катрин се извърна, разкъсвана от болка.
— Може би след като се наспиш и размислиш малко, ще промениш мнението си. — Тя чу как Лиъм се обръща и тръгва към вратата.
— Няма да променя мнението си. Господи! — Катрин се облегна на стената. Опасяваше се, че всеки момент ще избухне в ридания.
— Моето предложение остава в сила. Помисли за всичко, което мога да ти дам, Катрин. Може би тогава ще надмогнеш презрението си към произхода ми и към това, което съм.
С тези думи той излезе.
Катрин се свлече на пода. Нима не искаше само това, което би искала всяка нормална жена? Защо светът сякаш се бе наговорил да й ограби онова, което й се полагаше? Тя беше аристократка. Дъщеря на граф. А се бе стигнало дотам да получава срамни предложения от благородници като Хю и предложения за женитба от пирати. Катрин придърпа колене към гърдите си. Знаеше, че Лиъм О’Нийл е прав. Че Катрин Фицджералд сега няма никакви реални шансове и че не ще получи по-добро предложение за брак от никого.
Но тя не можеше да се омъжи за сина на Шон О’Нийл. Никога. Дори ако наистина го желаеше.
13.
Не след дълго обаче тя осъзна, че й остава още един шанс.
Спускаше се здрач. Катрин изтича от каютата без ни най-малко да се изненада, че резето на вратата този път не е спуснато. Горе на палубата тя загърна пелерината още по-плътно около себе си и се озърна за Лиъм. Той отново беше на щурвала. С лудо разтуптяно сърце, Катрин се втурна към него и с мъка започна да изкачва стръмните стъпала. Лиъм я забеляза веднага.
— Почакай, Катрин. — Той остави щурвала на някакъв моряк, спусна се към нея, наведе се и я вдигна горе с безкрайна лекота, сякаш беше перце. За миг Катрин се вкопчи в него, за да възстанови равновесие, после бързо свали ръце. Остана й усещането за здравите му мускули.
— Искам да говоря с теб, Лиъм.
Очите му проблеснаха.
— Размислила си над предложението ми?
Тя долови копнежа в дрезгавия му глас.
— Не. Не съм размислила. Не мога, няма да се омъжа за теб.
Лиъм трепна.
— Остава ми още един шанс — продължи Катрин, решена да не обръща внимание на разочарованието му, което той не успя да скрие. Гледаше я много внимателно.
— Искам да отида при кралицата — каза тя.
Той повдигна светлокафявите си вежди.
— И ще се оставиш на милостта й?
— Да! — извика Катрин. — По-добре на нейната милост, отколкото на милостта на мъже като Хю и теб, или пък на тъй капризната съдба.
— А ако реши да те прати при баща ти? Или обратно в манастира?
Тя вирна брадичка.
— Тогава така да бъде. — Но в действителност нямаше никакво намерение да бъде обречена на самотно заточение в Саутуърк или на не по-малко самотно съществуване в манастира. Бе готова да се моли на колене за бъдещето си, ако станеше нужда.
Устните му се изкривиха.
— Значи аз съм най-голямото зло?
Катрин се сепна. Не беше казала това.
— Отричаш ли кой си и какъв си?
Изражението му беше насмешливо.
— Как бих могъл дори да опитам?
Думите му я смутиха. Той я смущаваше.
— Ти си пират, О’Нийл, и двамата го знаем — каза тя сърдито. Нямаше да изпитва съчувствие към този мъж. Не трябваше. — Ще ме заведеш ли в Лондон? Или отново съм твоя пленница?
— Катрин, ако беше моя пленница и ако аз не бях нищо повече от пират, щях да се възползвам от тялото ти въпреки твоята воля — с или без изнасилване.
Катрин знаеше, че е по-добре да не казва нищо, отколкото да го опровергава.
— Очевидно има различни степени на жестокост — отбеляза Лиъм. Усмихна се саркастично и сви рамене. — Обаче този звяр, който не те нарани — не, който дори те спаси от лапите на твоя скъп приятел-благородник Хю, ще отстъпи пред желанието ти.
Тя го гледаше безмълвно
— Искаш да отидеш при кралицата и да я помолиш да ти помогне? Може би си права. Може би тя ще пожелае да се намеси и дори да ти уреди брак. — Очите му засвяткаха. — Може би в цяла Англия ще се намери поне един джентълмен, който няма да се интересува от това, че си в немилост, че си ирландка, че си католичка и че си изгубила името си.
— Надявам се — успя да промълви дрезгаво Катрин.