Тя не можа да устои на порива да пофлиртува. Бе прекарала твърде много време в манастира, заобиколена само от жени, а сега, макар и облечена в грозна кафява рокля, Катрин беше млада, беше свободна. Беше жена. Тя леко докосна ръката му и запърха с мигли, както бе виждала да правят Ан Хейстингз и останалите дами.
— Благодаря ви, сър. Много сте любезен.
Очите му заблестяха.
Катрин се обърна и се озова изправена пред намръщеното лице на мащеха си.
— Чухме, че си станала придворна дама на кралицата — каза сърдито Елинор. — Значи предаде баща си, Катрин?
Усмивката на Катрин се стопи.
— Не съм предала баща си!
— Нима? Ти вече си една от тях. Това е съвсем ясно. — Елинор й обърна гръб и влезе в къщата.
Катрин не помръдна. Не се бе надявала на топло и приятелско посрещане от страна на Елинор, но и не бе очаквала да бъде обвинена в предателство спрямо собствения си баща. А дали Елинор не беше права? Катрин бе прекарала изминалите седмици в непрекъснати забавления, погълната от всекидневните грижи на двора, на кралицата и на най-приближените й. Означаваше ли това, че е нелоялна към баща си?
Внезапно тя осъзна, че сър Джон се е приближил и я гледа разтревожено. И понеже не желаеше той да разбере колко е разстроена, Катрин му се усмихна пресилено широко и побърза да последва мащехата си.
Джералд стоеше подпрян на бастуна си в слабо осветената трапезария. Не се усмихваше. Когато тя се приближи, погледът му заизучава лицето й. Катрин се уплаши, че баща й също ще я нарече предателка.
Но той не го направи.
— Значи кралицата те е взела под своя закрила, Катрин. Това е добре.
Едва не й прималя от облекчение.
— Не се ли сърдиш, татко? — Тя сграбчи ръката му. В същия миг в стаята влезе Хелън с кошница, пълна с храна — подарък от кралицата.
— Съвсем не. — Джералд изглежда искаше да каже още нещо, но тогава видя момичето. — Кого си довела със себе си, Кейти?
Катрин се поизвъртя.
— Кралицата ми назначи прислужница, татко.
Джералд кимна, после поведе дъщеря си към масата.
— Чух, че Бари решил да разтрогне годежа?
Катрин седна и погледна баща си, който с мъка се отпусна на пейката.
— Да. — В гърлото й беше заседнала буца. — Хю никога не ме е обичал. Искал е само графската дъщеря и очакваната зестра.
Джералд я потупа по гърба.
— Такива са мъжете и ти трябва да го знаеш. Разкажи ми за Дезмънд. — Той се наведе към нея нетърпеливо, зажаднял за новини.
Катрин се натъжи още повече. Опожарената земя от Корк до замъка Бари още бе като пред очите й.
— О, татко! Навсякъде е имало война.
Откъм кухнята се появи Елинор, последвана от една прислужница. Носеше дървен поднос с храна, а прислужницата — кана с ейл и бокали.
— Да, и всичко е изгоряло. Нали, Катрин? — Тя остави подноса, върху който имаше само хляб и сирене на масата.
— Разрушенията са големи — отвърна Катрин.
— Аскийтън?
— Не зная. Не ми позволиха да си отида у дома. Лиъм каза, че замъкът ти е пуст, че много от именията ти са обезлюдени. Вярно ли е?
Джералд кимна.
— Значи вече е Лиъм? — попита Елинор.
Катрин се изчерви.
Баща й стрелна жена си с мрачен поглед.
— А Фицморис? Чу ли нещо за подлия ми братовчед? Изненадан съм, че самият той още не се е настанил в Аскийтън. — Джералд беше стиснал юмруци.
Елинор скочи на крака.
— Чу ли, че той нарича себе си граф на Дезмънд? — извика тя, но не дочака Катрин да й отговори. — Казвам ти, той се стреми към земята и титлата на баща ти и ако стане достатъчно силен, ще принуди кралицата да му даде всичко, което някога беше наше. А ние — ние сме докарани до просия, докарани сме дотам аз да сервирам на масата като обикновен виночерпец!
Сърцето на Катрин се късаше от болка.
— Радвам се, че годежът е развален — обърна се тя към баща си. — Как мога да се омъжа за Бари, когато той подкрепя Фицморис срещу теб?
— Ти си добро момиче, Катрин — каза Джералд, но в тона му имаше мъка. Сетне рязко стана, подпрян на бастуна си. — Не съм гладен — оповести той. — Имам нужда от глътка въздух. Кейти, ела с мен.
Тъй като Катрин вече беше обядвала с кралицата и с другите придворни дами, тя с удоволствие се изправи на крака и последва баща си. Хелън тръгна след тях, но Джералд се обърна и я отпрати с жест.
— Няма нужда — каза той дружелюбно. — Може би бихте помогнала на жена ми в кухнята, госпожице?
Хелън кимна и се отправи обратно към салона, за да разчисти масата заедно с Елинор.
Времето навън беше студено, но слънчево. Катрин и баща й тръгнаха бавно през двора, като Джералд бе хванал дъщеря си под ръка и се подпираше на нея. Сър Джон и хората му охраняваха външната порта и се преструваха, че не ги гледат. Но Джералд спря.