За неин най-голям ужас, Лестър обви ръка около кръста й и я тласна през навалицата в салона. Катрин хвърли поглед през рамо и видя, че Елизабет ги гледа втренчено. Сърцето й заподскача от страх. Тя се закова на място като своенравно дете, но графът беше едър и силен мъж и очевидно не можеше да бъде възпрян. Вместо това той продължи да я бута напред — всъщност, направо да я носи през оживената шумна тълпа, докато не се озоваха в някаква безлюдна зала. Тук Лестър довлече Катрин до една празна ниша, хвана ръцете й и вдигна маската й над главата. Сетне я придърпа толкова близо до себе си, че коленете й се удариха в неговите.
— Не казвай не — пророни той дрезгаво, като притисна пръст към устните й. — Катрин, аз съм приятел на баща ти.
Протестът на Катрин замря на устните й.
— Аз бях този, който се противопостави на Ормънд, когато той доведе баща ти като пленник при кралицата след Афейн. Бътлър искаше Джералд да бъде лишен от земите и титлата си още тогава. Аз бях този, който поддържаше каузата на баща ти през следващите години; дори настоявах срещу него изобщо да няма процес за измяна.
Катрин се взря в зениците му, уплашена и останала без дъх. Но умът й работеше трескаво. Лестър притежаваше голяма власт, кралицата го слушаше. Със сигурност би подкрепил Джералд отново, стига, разбира се, да имаше причина да го стори. Но главата й ужасено се завъртя в знак на отрицание.
— Не казвай още „не“ — продължи той с блеснали очи. — Ще те взема в Кенилуърт. Там нищо няма да ти липсва, Катрин. Но трябва да проявяваме дискретност.
— Дискретност! — възкликна Катрин, като отново се опита да се измъкне от него и отново не успя. — Вие изобщо не разбирате значението на тази дума! — Беше се задъхала. — Кралицата видя, че излизаме заедно! Ще ме изгони още тази нощ! — Тя се разтрепери. Чувстваше се като уловена в капан.
За миг Лестър замълча.
— Може би това е за добро — каза той накрая. — За нас не е много подходящо да бъдеш в двореца с нея.
Катрин не можеше да повярва на ушите си.
— Няма никакво нас! Не искам да губя благосклонността на кралицата, божичко, не, не искам!
— Преструваш се — изръмжа той и рязко я придърпа към себе си.
Катрин се вцепени. Нееднократно бе забелязвала необикновено изпъкналата, обтегната предница на панталоните му, но не беше обръщала внимание на това, мислейки си — както, впрочем, и някои от другите дами — че той нарочно подпъхва нещо, за да изглежда по-надарен. Сега обаче със сигурност не носеше нищичко под римската си тога и фалосът му, необуздаван от вълнената дреха, се притисна към износеното кадифе, покриващо корема й.
— Виждал съм как ме гледаш — каза Лестър и я прилепи към стената. — Нима ти приличам на глупав хлапак, който не разбира?
Катрин се задави.
— Не правете това, милорд — замоли го тя. Той не я отвращаваше. Подобно на сър Джон графът беше хубав, силен мъж и Катрин не можеше да му устои, не и когато силното му тяло пулсираше, опряно о нейното. Но това бе просто бледа сянка на желанието, което разпалваше у нея Лиъм О’Нийл и тя ясно съзнаваше разликата.
Лестър се взря изпитателно в колебливото й изражение, после наклони глава. Катрин бързо извърна лице и вместо да се озоват върху устата й, устните му попаднаха върху нежната кожа на шията й. Тя се опита да го отблъсне, но за пореден път не успя. Едната му ръка се плъзна в корсета й и палецът му започна да гали зърното й, което веднага се втвърди.
Все пак, тъй като много добре знаеше, че ако ги открият, последиците ще бъдат тежки, той бързо престана да я опипва. Катрин светкавично се отскубна от хватката му и се взря в него с широко отворени очи, изчервена и вече истински уплашена.
— Ще ти хареса, Катрин — каза Лестър.
Тя понечи да му каже, че няма как да й хареса, защото между тях няма да има никаква любовна връзка. И все пак, както сам бе казал, той беше един от най-могъщите хора в кралството. Ако някой можеше да помогне на баща й, това беше графът на Лестър. Катрин знаеше, че Лестър е много по-могъщ съюзник от Лиъм О’Нийл.
— Не приемам „не“ за отговор — прошепна той и дъхът му опари бузата й.
Тогава Катрин разбра, че този мъж ще я принуди да спи с него, независимо от волята й. И че дори ако я изнасили, тя изобщо няма да има възможност да се защити, защото кралицата ще обвини нея, а не него. Но ако проявеше достатъчно разум, можеше да го използва по начина, по който Джералд бе поискал от нея да използва Лиъм. С едва сподавено възклицание Катрин му обърна гръб и побягна, но не обратно към салона, а към собствената си малка стая на горния етаж. Никога не се бе чувствала толкова отчаяна и безпомощна — като малък кораб, разлюлян от бурно море. Кораб, който можеше да бъде овладян само от някой далеч по-умел от нея.