— Без повече игри — каза той грубо.
— Не! — Тя заплака и извърна глава. — О, боже, какво ми става? — Вопли задавиха гласа й. Не можеше да се познае. Жената, която се бе появила тази нощ, беше напълно непозната. Как можеше да го иска толкова много?
— Дяволите да го вземат — изруга Лиъм, сграбчи брадичката й и обърна лицето й към себе си. — Сега ли реши да се правиш на девица? Сега?
Катрин се взря в неговите святкащи сребърни очи, после безпомощно сведе поглед към съвършено изваяните му устни.
— Не мога — промълви тя дрезгаво и отново се взря в зениците му. — О, господи, толкова съм слаба! Лиъм, искам те. Искам те. Но не мога да ти дам девствеността си, не мога.
Устните му се изкривиха едновременно недоверчиво и разочаровано.
— Тези игри могат да убият един мъж — каза той прегракнало.
Катрин преглътна.
— Аз също умирам — прошепна тя.
Погледите им се сблъскаха и при този сблъсък между двама им сякаш припламна огнена искра. Внезапно Лиъм отново я събори по гръб на пода. Стресната, тя започна да протестира — нищо, че краката й се разтвориха с готовност.
— Тихо — промърмори той и докосна устните й с пръст. Катрин затвори очи и му се довери.
Лиъм се надвеси над нея и нежно я целуна по лицето. После изръмжа нетърпеливо и плъзна език дълбоко в устата й — алчен и ненаситен. Ръката му слезе между бедрата й, палецът му — между пулсиращите гънки на вагината й, а след миг почувства там езика му. От устните на Катрин се изтръгна вик. Желанието й избухна и тя се разплака.
Лиъм легна до нея и я придърпа в обятията си, без да й даде и минута почивка. Катрин още не се бе опомнила, когато той взе ръката й и я обви около голия си пенис. Тя рязко отвори очи и изстена. Лиъм я притисна още по-плътно към себе си и я накара да движи ръка по дължината на огромния му, твърд, гладък като коприна пенис. Зениците на Катрин се разшириха омагьосани, пулсът й запрепуска лудо. Тя премести поглед от напрегнатото му, изопнато лице към неговата мъжественост. Колко бе мечтала да го докосва така. Ето че сега това беше реалност, и то много по-хубава от всяка мечта. Престанала да разсъждава за каквото и да било, Катрин се наведе и целуна зачервената му, набъбнала глава. Лиъм изстена. Снагата му се изви назад, изпъната като струна. Тя измъкна ръката си от пръстите му и започна да го гали неумело, докато собствената му ръка не я поведе, показвайки й какво да прави. Не след дълго от гърдите на Лиъм се изтръгна разтърсващ вик и тялото му се замята в конвулсии.
Катрин пропълзя в обятията му и изскимтя нетърпеливо. Той я прегърна силно и прошепна:
— Всичко е наред. Пак ще се погрижа за теб, любима.
Никой от тях не видя, че в ъгъла на стаята стоеше Хелън.
17.
— Господарке! Моля ви, трябва да станете.
Катрин въздъхна. Беше в леглото, заровила лице във възглавницата, и се чувстваше приятно и топло под одеялата и кожите. Не искаше да се събужда, не още. Толкова бе изтощена, че едва се помръдваше. Наистина, сякаш беше упоена.
Хелън отново я повика. Катрин съзря прислужницата си и в същия миг си припомни пялата нощ.
Дъхът й спря. Лиъм. О, господи, Лиъм бе дошъл в стаята й, бяха се любили — донякъде — о, да. Беше греховно и прекрасно, при това като по чудо Катрин бе още девствена. По устните й плъзна усмивка. Тя размърда пръстите на краката си, стегна мускули. Мисълта й се върна към това как Лиъм я беше любил — не веднъж, а два пъти… и то втория път толкова безкрайно, толкова пълно, тъй съвършено, че накрая Катрин трябваше да го умолява да спре. Бузите й пламнаха.
Тя се взря в каменната стена, докато Хелън шеташе нещо в другия край на стаята. Беше си отишъл. Някъде преди зазоряване Катрин бе заспала, без да усети кога си е тръгнал. Мисълта, че го няма, я съкруши. Кога щеше да го види пак?
Изведнъж леката й усмивка угасна. Радостта й — също. Беше лудост, истинска лудост да скърби, задето си е отишъл, да си припомня горещата им среща така замечтано, с такъв копнеж. Тя беше луда. Този мъж бе закоравял пират. Катрин бе благородничка и нямаше право да върши отвратителните неща, които беше правила. Никакво право.
Тялото й се вкамени, смразено от ужас. Колко много грешеше. Напротив, бе имала пълното право да се държи като уличница. Не друг, а собственият й баща съвсем наскоро я бе помолил да играе тъкмо такава роля.
Катрин затвори очи. Джералд би одобрил поведението й, но самата тя никак не беше доволна от себе си. Срамуваше се. Най лошото от всичко бе, че изобщо не искаше да играе играта на баща си, не искаше да стане съпруга на О’Нийл, и все пак беше изпълнила ролята си чудесно, много по-добре, отколкото Джералд би се осмелил да желае от нея. Очевидно истинската й природа бе далеч по-тъмна, далеч по-дива от всичко, което Катрин някога си бе представяла.