— Аз съм главен мениджър на Nike Corp. в сектор Източна Европа, отдел Югоизточна Европа, Център София. Печеля по 130 000 $ годишно. Притежавам отлични познания по мениджмънт на едри предприятия, както и много богат опит в световния лидер в производството на спортни стоки Nike. — Тук той погледна леко предизвикателно Reebok, който се усмихна — не без ирония — на това подмятане. След това Nike продължи. — Притежавам отлични познания по пет езика, а именно английски, немски, гръцки, турски и румънски, за които имам и международно признати сертификати. С помощта на тези езици, моите експертни познания по управление и дългогодишния опит, аз изпълнявам работата си качествено и ефективно. Коефициентът ми на полезно действие е 97%, това е седмият най-добър резултат в Nike Corp. за миналата година при наличието на 24 000 служители, като за последните пет години съм неизменно в топ 10 на най-полезните служители на корпорацията. За мен всеки човек трябва да върши работата си професионално и съвестно. За мен е чест, че съм служител на Nike Corp. Гордея се с това и поради тази причина аз използвам само фирмени продукти, като по този начин стимулирам другите служители да ги употребяват, с което се увеличават продажбите, а съответно и печалбите за корпорацията. Притежавам най-новия модел на Ferarri — Bellissimo, както и 570 000 $ в чуждестранна банка. Мисля, че това е всичко засега. Ако желаете допълнителна информация, задавайте въпроси.
Пръв започна офанзивата Gianni Versace.
— Как може да се хвалите, при положение, че не сте първи?
— Аз съм седми, но забележете, за всички служители на Nike Corp. За сектор Източна Европа аз съм най-добрият служител. Нещо, с което предполагам не можете да се похвалите. — Nike контраатакуваше добре. Явно вярваше, че изходните му позиции в „Играта“ са по-добри от тези на всички останали.
Reebok също беше засегнат от представянето на Nike и също зададе провокативен въпрос:
— От колко време споменахте, че работите за Nike Corp.?
Nike се усмихна на тази пряма атака и отговори:
— Не съм споменавал. Работя от 9 години, което е неоспоримо доказателство за това, че съм лоялен към фирмата. — Nike гледаше Reebok предизвикателно.
— След като през последните пет години неизменно сте в десетката, мисля, че ще ни бъде интересно защо в първите четири години не сте били там? — Сарказмът, с който Reebok зададе въпроса демонстрираше неговото самодоволство по начина, с помощта на който постави Nike на тясно. Лицето на Nike се изпълни с кръв, което директно му донесе черна точка. Самоконтролът в „Играта“ беше първостепенен, защото показването на емоции означаваше психическа лабилност, която от своя страна можеше да означава много неща — несигурност в собствената теза, липса на самоувереност, а и недостатъчен интелект. Емоционалното поведение показваше, че са те хванали на тясно, а щом си го допуснал, значи не си бил достатъчно предвидлив откъде и по какъв начин ще дойде атаката. За да участваш в „Играта“, предвидливостта бе жизненоважна. Освен всичко това, емоционалността означаваше страх, а страхът беше недопустим за съперниците. Всичко това показваше липса на самоувереност, което си беше огромна черна точка. Всички се усмихнахме леко, когато видяхме първоначалната му реакция. 1:0 за нас. Nike осъзна, че е допуснал грешка, но не се предаде. Според правилата, можеше да отвърне с нещо по-пиперливо, но в никакъв случай да изпада в директна конфронтация, нито да използва вулгарности.
— Трябва да се гордеете с наблюдателността си, колега, — добре, малко ирония — всъщност исках да проверя дали ще можете да забележите, тази тенденциозна грешка — натърти Nike. Опитваше се да се измъкне по много елементарен начин, което беше малко смешно, ако не и жалко. Все пак той говореше с интелигентни хора. Отказът му да отговори директно означаваше 2:0 за нас. Reebok усети слабостта му и реши да го довърши:
— Не знам дали не греша, но ми се струва, че началната ви реакция беше реакция на изненада, което само по себе си означава, че не сте очаквали такъв отговор, а след като не сте очаквали такъв отговор, логично е да не сте предвиждали такъв въпрос.
Но Nike вече бе допуснал грешката да позволи емоциите да го владеят и едва ли щеше да я повтори втори път. Той се усмихна снизходително и изненадващо контраатакува:
— Доколкото си спомням, Вие все още не сте се представили, защото ако се окаже, че имате по-лоши данни от мен, Вие нямате моралното право да ме съдите. Надявам се, че разбирате това, нали?