— Не си спомням да споменахте как се представяте като служител на TNT? — попита Nike.
— При нас няма класации за служителите, ако визирате това, тъй като моята фирма е сериозна и времето ни е твърде ценно, за да го пропиляваме по този начин.
— Простете, но според мен само сериозни фирми правят класации на служителите си и от тази гледна точка Вашата компания не е особено сериозна, въпреки дългата Ви реч, с която искахте да ни убедите в обратното. — Тук Nike и Gianni Versace влязоха в задочен спор, който не им донесе нищо, но загуби част от ценното време на всички — все пак на другия ден бяхме на работа.
Беше ред на Reebok.
— Аз съм генетик. Работя в „Biogenetics“. Това е компания, която работи в областта на създаването на клонирани човешки органи, естествено напълно идентични с човешките. Нашата компания е първата, която прави това, без да използва човешки ембриони в работата си, тъй като органите са създадени от клетка на индивид, който няма генетическа предразположеност към заболявания от органа, който ще създаваме от него. Естествено напълно секретно е, дори и за „Играта“, да Ви кажа откъде вземаме клетката, както и не съм оторизиран да Ви давам каквато и да е информация за технологията, въпреки че сте лаици.
— Нима ни нямате доверие?! — Възмути се Nike.
— Да речем, че се опитам да се подсигуря от неприятелски уши — усмихна се загадъчно Reebok. Напълно го разбирах. Всеки от нас рискуваше много с участието си в „Играта“, но победата в нея беше изключително авторитетна и се вписваше в автобиографията на всеки в графата „Успехи“, защото победата в „Играта“ отпращаше още много плюсове в графата „Положителни качества“, като самочувствие, самоувереност, интелигентност, убедителност, борбеност, настойчивост, целенасоченост, последователност в преследване на целите, но най-вече лидерство — нима има по-голяма победа от триумфа в борбата между гиганти. Поради тази причина кодексът на честта в „Играта“ беше изключително строг и участникът трябваше да говори истината, поради факта, че ако се докажеше, че даден играч използва лъжи, то върху него падаше петно, което не можеше да се заличи и повече никой не би искал да играе с него. По този начин играчът естествено отпадаше от „Играта“. Истината, естествено, беше необходима, за да не се позволяват волности и произвол от страна на играчите по време на тяхното представяне. Тъй като всеки можеше да излъже по отношение на успехите си, заплащането за което работи и квалификациите си.
Изглежда никой нямаше нищо против тази потайност, затова Reebok премина веднага към квалификациите си. Използва много непознати за мен (а явно и за останалите) термини, с което спечели уважението ни и поведе в резултата. Не бяхме удивени, когато след всичко това спомена заплащането си. Той надмина дори и Gucci със своите 1 800 000 $ годишна заплата, с което преднината му нарасна значително. Никой не посмя да задава въпроси. Така дойде ред на Yves Saint Laurent. Тя започна:
— Аз съм манекенка и работя във Fashion TV. Излизам на 19 ревюта годишно, което за модните среди означава, че съм една от най-търсените. Аз съм носителка на титлата Мис България 2007. — Трябваше да призная, че е спечелила напълно заслужено. — В същата година достигнах до финалната десетка на Мис Свят. — Тя продължи с изброяване на световните подиуми, по които е дефилирала. Определено се хареса на всички. Тя естествено нямаше аргумента на високата заплата, но определено притежаваше аргумента на красотата и беше доста смела. Появата и в типично мъжка игра бе признак на голяма смелост. Освен това беше и хитра — използваше красотата си безскрупулно за постигане на целите си. Възхищавах й се, тя беше агънце, заобиколено от вълци. Но не се страхуваше, или поне не го показваше, което беше още един неин плюс. Много беше вероятно да участва в „Играта“ с ясното съзнание, че ще загуби на теория, но убедена, че ще спечели на практика. А именно, за да ни докаже, че със самата си поява в „Играта“ заслужава уважение, а вероятно и за да си направи достатъчно добра реклама, която, съчетана с чара и интелекта й, да е достатъчна, за да ни накара да се борим за нея и естествено най-накрая тя да избере този, когото смята за достатъчно добър да осигури закрилата й. Тезата ми се потвърди с отговора й на един въпрос, зададен от Gucci.