— Винаги съм се чудил що за мъже би харесала една ослепителна манекенка на Fashion TV?
Yves Saint Laurent се усмихна преди да отговори:
— Естествено, най-вече мъже, които знаят какво да искат от живота и не на последно място как да го постигнат, разбира се.
Всички се засмяхме.
След като се бяхме запознали и здрависали, започнахме разговор. Опипвахме почвата. Gianni Versace започна пръв.
— Чудя се защо изобщо правят толкова несъвместими неща. Обединяването на кафене, т.е. място, където хората отиват да си починат от ежедневните проблеми, и интернет зала е прекалено глупаво дори за човек с посредствена интелигентност.
— Не виждам нищо лошо в това хората да се развиват, доколкото им позволяват възможностите. — парира го Reebok. Несъмнено хитър ход. Хвалеше се с това, че спортува и има изваяно тяло, като на гръцка антична статуя. Същевременно показваше сарказъм, характерен за човек, който във висша степен не признава съперника си за достоен. Reebok явно си мислеше, че през цялата вечер ще мачка всички. Явно бе достатъчно уверен в марката си. Gianni Versace осъзна грешката си и по свиването на лицевите му мускули разбрах, че стиска зъби. Това не убягна и на другите. Gucci се усмихна едва забележимо. Хитрец. Направи го така, че да си помислим, че се прикрива, а всъщност искаше всички да го видят. Това беше част от стратегията му. Тази усмивка можеше да се смята от една страна за ясна преценка и на Gianni Versace, и на Reebok. Тази усмивка означаваше „Видях ви що за стока сте!“, но означаваше също така и „Ще ви смачкам“. И то „Ще ви смачкам“ по-скоро, като вътрешно убеждение, а не като заплаха. От друга страна тази усмивка целеше да довърши Gianni Versace. Като истински гросмайстор Gucci не се страхуваше, че той ще бъде следващата жертва на атака. Все пак постигна целта си — Gianni Versace стана блед като мъртвец. Бе решил, че ще ни попилее, а отнесе як тупаник в началото. Отгоре на всичко пребледняването му беше още един пирон в ковчега. От фаворит той се превръщаше в абсолютен аутсайдер. Отдръпна се от разговора, за да изчака своя момент. За разлика от него, Reebok прие предизвикателството на Gucci. Беше твърде нахакан, за да се притеснява от сухар, който носи Gucci.
— Тази неловка тишина продължи твърде дълго. — И след това се засмя.
В смеха му имаше нотки на арогантност, както към Gucci, с което му показваше, че като няма да се церемони с него, така и към Gianni Versace. Това беше опит да се забие последният пирон в ковчега на Gianni Versace, но той издържа и не се поддаде на провокацията. Въпреки че натрупа доста активи от това изказване, Reebok разкри една от картите си — предпочиташе да отстрелва противниците си един по един. По държанието на Gucci можех да направя предположението, че като опитен играч, той предпочита да поддържа равновесието до последния момент, като държи резултата приблизително равен, така че всеки да мисли, че има шанс. И накрая да казва нещо ефектно, ама толкова ефектно, че да спечели от раз. Така правят хората със стил, а Gucci определено беше човек със стил. Въпреки всичко, той не беше глупак и трябваше да пожертва Gianni Versace, защото защитавайки го щеше да привлече твърде много вниманието ни, а това правеше почти невъзможен ефектния финален завършек.
Ние всички се засмяхме с Reebok и разговорът се отприщи. Попаднахме моментално в неговия водовъртеж. Всеки се опитваше да даде най-доброто от себе си. Мъдри сентенции се преплитаха с ефектни изказвания, младостта се сблъскваше с опита, елегантността с грубостта, самоувереността с високомерието, преплитаха се шпаги, хвърчаха искри. Никой не отстъпваше, всеки нападаше смело и контраатакуваше, когато беше необходимо. Постепенно така се увлякохме в разговора, че загубихме всякаква представа за времето. Секундите, минутите и часовете се сляха в един бесен поток, в който всяка точно изказана дума, всеки жест, който беше на място, всяка мимика, имаха свой смисъл и опияняваха по свой неповторим начин. Неусетно точно регламентираното време — 2 часа — изтече. След кратко броене аз бях обявен за временен лидер. Беше време да платим сметката. След като сервитьорката донесе касовата бележка, всички извадихме кредитните си карти. Открояваше се Gold MasterCard на Gucci, моята American Card Platinium, Nike имаше Visa Gold, която съвпадаше с тази на Gianni Versace, а Reebok имаше Visa Platinium. Yves Saint Laurent естествено не можеше да се похвали с добра кредитна карта. Така аз успях да задържа преднината си и да бъда обявен за победителят. Време беше да си тръгваме. Естествено Yves Saint Laurent избра мен и най-вероятно щяхме да прекараме нощта заедно, с което настроението ми съвсем се подобри. Уговорихме се да я изчакам на чист въздух и аз напуснах победоносно заведението, свирукайки си.