шест за Джо Флеминг!“ Гласът звучеше монотонно, дори безнадеждно, така поне й се стори, и сърцето й бързо затупа: срещу нейния Джо никой не смееше да залага!
И колко други неща я вълнуваха! Щом пристъпи в това мъжко свърталище, където жени не можеха да надзърнат, романтичното приключение — неизвестно, тайнствено и страшно — я обгърна и сякаш запали огън в жилите й. За първи път в живота си тя се решаваше на такава дръзка постъпка. За първи път прекрачваше границите на позволеното, установени от най-суровия тиранин — страха сред работническата класа от това „какво ще кажат хората“. Сега се уплаши за себе си, макар че преди минута мислеше само за Джо.
Не усети как стигна до другия край на залата, изкачи няколко стъпала и се озова в малка съблекалня. Тук беше така претъпкано с хора, че просто не можеше да се диша. „Всички тия мъже сигурно са някак си свързани с Играта“ — реши тя. И точно тогава загуби Джо от погледа си. Но преди да я обземе истински страх за по-нататъшната й съдба, един ®т младежите й каза грубо: „Ей ти там, тръгвай с мене!“ Тя се провря през тълпата и го последва; забеляза, че един друг младеж от групата вървеше след нея.
Те стигнаха до някаква площадка, където други мъже се бяха настанили върху три реда скамейки. Оттук Дженъвийв за първи път зърна квадратния ринг. Тя бе на едно равнище с него и толкова близо, че ако протегнеше ръка, можеше да пипне ограждащите го въжета. Забеляза, че е покрит с кечиран брезент. Отвъд ринга и от двете му страни като през мъгла виждаше претъпканата зала.
Малката съблекалня, която току-що напусна, граничеше с един от ъглите на ринга. Провирайки се между насядалите мъже, тя следваше водача си, прекоси края на залата и влезе в също такава малка съблекалня, която се намираше до срещуположния ъгъл на ринга.
— Сега кротувай тук, не вдигай шум и чакай, докато дойда да те взема — каза нейният водач и й посочи някакво отверстие-шпионка в стената.
ГЛАВА IV
Тя побърза да надзърне през шпионката — пред нея беше самият ринг;Като на длан, ала част от публиката не се виждаше. Рингът беше добре осветен отгоре с цял грозд от специални лампи със светилен газ. Реши, че мъжете на първия ред, между които се бе провряла, трябва да са дописници на местни вестници, защото бяха извадили бележници и моливи. Един от тях дъвчеше дъвка. На задните два реда забеляза пожарникари от близката пожарна команда и няколко униформени полицаи, а в средата на първия ред, между репортьорите, бе седнал младият началник на полицията. Дженъвийв се учуди, като зърна на отсрещната страна мистър Клаузън — той седеше там на първия ред, съвсем близо до ринга, бял и розов, строг и тържествен със своите бакенбарди. На същия ред, само няколко места по-нататък, откри и Силвърстайн — повехналото му лице беше поруменяло от възбуда.
Тук-таме се чуха викове и ръкопляскания, когато няколко младежи по ризи, с кофи, бутилки и кърпи в ръце се запътиха към ринга, промъкнаха се под въжетата и минаха в ъгъла срещу Дженъвийв. Един от тях седна на трикрако столче и се облегна назад о въжетата. Тя забеляза, че целите му крака бяха голи, обут беше в платнени обувки, а тялото му плътно закрито от дебел бял пуловер. В това време друга група младежи зае ъгъла точно пред нея. По-силни викове и ръкопляскания привлякоха вниманието й към новодошлите и тя видя Джо, седнал също на трикрако столче, все още загърнат в халата; късите му кестеняви къдрици бяха само на един ярд от очите й.
Млад човек в черен костюм с рошав перчем и извънредно висока колосана яка излезе на средата на ринга и вдигна ръка.
— Моля уважаемите джентълмени да престанат да пушат — каза той.
Думите му бяха посрещнати с неодобрителни викове и подсвирквания. Тя с възмущение забеляза, че никой не престана да пуши. Точно когато той говореше, мистър Клаузън държеше пламтяща клечка кибрит и най-спокойно си запали пура. В този миг тя почувствува, че го ненавижда. Как може да се бори нейният Джо в такъв задимен въздух? Самата тя едва дишаше, а при това само седеше и гледаше.