Noсе ©зъби, когато се връщаше към своя ъгъл. Твърде?много напомняше далечните предшественици на чо-5века и не можеше да предизвика възхищение в тълпата. Зрителите инстинктивно изпитваха неприязън към него. Той беше животно без ум и душа, опасно творение, внушаващо страх, тъй както тигърът и змията са опасни, внушават страх и трябва да се държат в клетка, а не да се оставят свободни, на воля.
Сам той почувствува, че зрителите са против него. Беше като звяр, обкръжен от врагове; обърна се и гневно изгледа тълпата със злите си очи. Дребничкият Силвърстайн, който тъй радостно викаше името на Джо, се сви като попарен от погледа на Понта, а гласът му затрепера и замря в гърлото. Дженъвийв видя тази малка сцена, а когато Понта бавно и с омраза изви очи из цялата зала и срещна нейния поглед, тя също се сви и се отдръпна назад. Следващия миг той вече бе спрял погледа си върху Джо и втренчено го наблюдаваше. Стори й се, че Понта нарочно иска да изпадне в ярост. Джо също го изгледа с ясните си момчешки очи, но лицето му се помрачи.
Говорителят доведе до средата на ринга трети младеж; той беше по риза, с весело добродушно лице.
— Еди Джонс, който днес ще бъде съдия на ринга — каза говорителят.
— Браво, Еди! — чуха се множество възгласи сред бурните ръкопляскания и Дженъвийв разбра, че и той бе любимец на публиката.
С помощта на секундантите двамата състезатели
Noсложиха боксовите ръкавици, а един от хората на Понта отиде да провери ръкавиците на Джо, преди
466
той да ги надене на ръцете си. Съдията повика двамата състезатели в средата на ринга. Секундантите ги последваха и всички заедно образуваха доста внушителна група: Джо и Понта — един срещу друг, съдията — помежду им, а секундантите, всеки сложил ръка върху рамото на съседа си, протягаха шии напред. Говореше съдията и всички слушаха внимателно.
Групата се разпръсна и отново говорителят излезе напред:
— Джо Флеминг — сто двадесет и осем фунта — съобщи той, — Джон Понта — сто и четиридесет. Могат да се бият, когато едната им ръка е свободна, и трябва да се пазят при излизане от клинч. Дължа да подчертая пред уважаемата публика, че мачът трябва да завърши с победа на едната или ма другата страна. В този клуб не се признава равен резултат.
Той се провря през въжетата и скочи от ринга на пода. Секундантите бързо зашетаха из ъглите и също се измъкнаха, като се провряха през въжетата, отнасяйки столчетата и кофите. На ринга останаха само двамата боксьори и съдията. Чу се удар на гонг. Двамата противници бързо дойдоха в средата. Десниците им се протегнаха и за съвсем кратък миг те машинално се ръкуваха. Понта почна Да замахва ожесточено наляво и надясно, но Джо избягваше ударите, като отскачаше назад. Понта се спусна към него като изстрелян снаряд.
Борбата започна. Дженъвийв наблюдаваше, притиснала ръка о гърдите си. Тя се смая от стремителното диво настъпление на Понта и от ударите му, които се сипеха като градушка. Струваше й се, че той ще унищожи Джо. Понякога не можеше да видя лицето му, засенчено от бързо кръжащите ръкавици. Но тя чуваше как отекват ударите и при звука на всеки удар изпитваше неприятно усещане в стомаха. Не знаеше, че това, което чува, е сблъсък на ръкавица в ръкавица или на ръкавица в рамото и че тези удари не причиняват (никаква вреда.
Изведнъж в двубоя настъпи промяна. Двамата противници се вкопчиха ед“н в друг, сякаш здраво се бяха прегърнали; ударите се прекратиха — тя разбра, че това е „клинч“, както й го бе описал Джо, Понта се стараеше да се освободи, но Джо здраво го държеше. Съдията извика: „Брейк“. Джо направи усилие да се отдръпне, но Понта освободи едната си ръка и Джо бързо го обхвана в нов клинч, за да
избегне удара. Тя забеляза, че този път той бе притиснал с ръкавицата си устата и брадата на Понта и при второто подвикване „брейк“ Джо отблъсна назад главата на противника си, а сам леко отскочи встрани.
За няколко кратки мига нищо не пречеше на Дженъвийв да вижда добре своя любим. Изнесъл левия си крак малко напред, леко присвил колене и привел тялото си, той бе вдигнал високо рамене, за да защищава сгушената си между тях глава. Ръцете му бяха отпред, готови за нападение или отбрана; мускулите на цялото му тяло бяха напрегнати и тя можеше да следи как при всяко движение те се свиват, и укрепват и пълзят като живи същества под бялата кожа.
Но Понта отново се нахвърли и Джо се бореше сякаш на живот и смърт. Сниши се още малко, сви тяло и се закри с ръце и лакти. Ударите се сипеха като град върху му и на Дженъвийв се стори, че го бият до смърт. Но той посрещаше ударите с ръкавиците или с раменете си, люлееше се назад-напред като дърво при буря, а публиката викаше от възторг. И чак когато разбра защо ръкопляскат и видя Силвърстайн, който едва се сдържаше на стола си, полудял от радост, чак когато чу стотици гърла да викат: „Браво, браво, Джо!“, стана й ясно че той съвсем не беше жестоко пребит, а, — напротив, отлично се справяше с противника си. От време на време той се мярваше и отново изчезваше, скрит от погледа й зад урагана от свирепите удари на Понта