ГЛАВА V
Прозвуча гонгът. На Дженъвийв се стори, че бяха играли половин час, макар да знаеше от това, което й бе разказвал Джо, че бяха изминали само три минути. Щом удари гонгът, секундантите на Джо минаха през въжетата на бегом и го доведоха до ъгъла му за благословената едноминутна почивка. Един от младежите приседна между изопнатите му
нозе, повдигна ги на коленете си и започна силно да ги разтрива. Джо седеше на трикракото столче, облегнат назад в ъгъла, отметнал глава и разперил л ръце върху въжетата, за да диша по-леко, с пълни гърди. Двама секунданти му вееха с пешкири, а той поемаше въздуха с отворена уста и слушаше съветите на трети секундант, който му говореше тихо на ухото и едновременно бършеше лицето, раменете и гърдите му.
Едва свършиха всичко това (то трая не повече от няколко секунди) и гонгът удари; секундантите се спуснаха с всичките си принадлежности през въжетата, а Джо и Понта тръгнаха един срещу друг към средата на ринга. Дженъвийв никога не бе предполагала, че една минута може да бъде толкова кратка. За миг й се стори, че почивката бе съкратена, и тя заподозря нещо, без да знае точно какво.
Понта се нахвърли пак със същата ярост, замахваше наляво-надясно и макар Джо да отбиваше ударите, все пак силата им беше тъй голяма, че той отхвръкна няколко крачки назад. Понта скочи като тигър след него. При усилието си да запази равновесие Джо протегна ръка, повдигна главата си, защитена дотогава между раменете, и неволно се откри. Понта го следеше тъй бързо, че веднага отправи страшен бръснещ удар към незащитената му челюст. Джо се сниши и наведе напред; юмрукът на Понта за малко не го улучи в тила. Докато се изправяше, левият юмрук на Понта се насочи към него в прав удар, който можеше да го прехвърли през въжетата, но той отново изпревари противника си с някаква частица от секундата и с невероятна бързина се наведе напред. Юмрукът на Понта се плъзна по рамото му и остана във въздуха. Понта повтори правия удар с дясната ръка, но и тя се плъзна по същия начин и Джо успя да влезе в спасителен клинч.
Дженъвийв въздъхна с облекчение, напрегнатото й тяло се отпусна и тя почувствува, че й прилошава. Възхитената тълпа викаше като побесняла. Силвърстайн бе скочил от мястото си, крещеше, размахваше ръце, беше извън себе си от радост. Дори мистър Клаузън викаше от възторг, и то колкото му глас държи, право в ухото на най-близкия си съсед.
Излязоха от клинча и борбата продължи. Джо блокираше противника, отскачаше
назад, шареше из
ринга, като отбягваше ударите и все някак успяваше да удържи този ураган от яростни атаки. Сам той рядко нанасяше удари, защото Понта имаше зорко око и умееше да се отбранява тъй добре, както и да напада. Джо в никакъв случай не можеше да превъзмогне неимоверната му жизненост. Той се надяваше само, че в края на краищата Понта сам ще изчерпи силите си.
Ала Дженъвийв почна да се учудва защо нейният любим не напада. Дори се ядосваше. Тя искаше да види как той отмъщава на това животно, което тъй свирепо го преследва. И точно когато едва сдържаше нетърпението си, се яви удобен случай и Джо стовари юмрук върху устата на Понта. Ударът беше зашеметяващ. Тя видя как главата на Понта се отметна назад и устните му веднага се обагриха с кръв. Ударът и бурните викове на тълпата го разгневиха. Той се впусна към Джо като побеснял. Яростта на предишните му атаки не беше нищо в сравнение със сегашната му ярост. Джо нямаше вече възможност за втори удар; той беше съсредоточил всичките ой сили, за да устои на бурята, която бе предизвикал, блокираше, закриваше се и влизаше за спасение и отмора в клинч.
Но клинчът не беше напълно отморяващ и спасителен. Всеки миг трябваше да си .нащрек, а при излизане от него ставаше още по-опасно. Дженъвийв забеляза, че Джо някак странно се притиска о Понта при всеки клинч, и това й се стори дори забавно. Тя разбра защо Джо прави това едва когато при един клинч, преди той да смогне веднага да се притисне, юмрукът на Понта полетя право от долу на горе и мина на косъм от ’брадата на Джо. След малко при друг един клинч, точно когато Дженъвийв се успокои и въздъхна облекчена, като видя, че Джо безопасно се е притиснал о противника, Понта с брада над рамото му вдигна дясната си ръка и му нанесе ужасен удар в кръста. Зрителите изохкаха от страх, а Джо бързо блокира ръцете на противника,. за да предотврати втори подобен удар.