Той откри със задоволство, че освен шестте земни бази на негово разположение се появиха и три въоръжени спътника. От дъното на екрана към него се насочваха вражески станции-разузнавачи. Без особени усилия той ги унищожи една след друга. Засега още нямаше нужда да прибягва до лазерните „игли“ на своите космически станции. Запасите им от енергия бяха ограничени, а той предвиждаше, че после ще му бъдат по-нужни.
От екрана към него отчетливо се приближаваше нова плътна вълна космически кораби. Налагаше му се все по-бързо да натиска клавишите, изстрелващи отбранителните ракети. Суил се прицелваше в струпванията от вражески снаряди. Условните запаси от земни ракети на игралния автомат не се свършваха. Искрящите пунктири на реактивните торпеда набраздиха целия екран. Суил се въртеше като смахнат, унищожавайки онези от тях, които се намираха най-близо до повърхността на Земята. От дъното на екрана се показаха стотици нови космически линейни кораби, от които започнаха да стартират по посока на спътниците изтребители. И в този момент той въведе в боя лазерните оръдия. Наоколо всичко се рушеше и гореше. Тази игра вече омръзна на Суил. Краката му трепереха от напрежение, очите му несъзнателно шареха по екрана. Твърде много се проточи програмата на този автомат. Очевидно са я измислили, за да засрамят шампионите.
Самолюбието не му позволяваше да спре играта. Той се прицелваше и стреляше, отново се прицелваше и отново стреляше. Два негови спътника бяха унищожени. Земните бази все още се държаха някак си, макар че шестицата и двойката нямаха вече ракети и снаряди.
Неприятелят пострада още повече. Огънят на Земята унищожи всичките му изтребители. От армадата линейни кораби остана около една четвърт. Под огъня на Суил останалите се превърнаха в непотребни парчета метал. Онези, които още се държаха, от време на време изстрелваха ракети по посока на Земята. Той се прицелваше в тях последователно и ги гасеше със своите антиракети. Суил с изумление видя, че десетината оцелели звездолети на противника неочаквано се обърнаха и започнаха да изчезват зад края на екрана. Значи е програмирано дори и отстъпление?
Той гледаше опустелия екран и не разбираше нищо. Изпотените му длани трепереха от умора. Чувствуваше се така, като че ли през цялата му глава, от лявото до дясното ухо, с грохот тече буен планински поток. Очите му започнаха да сълзят. През сълзите забеляза по екрана отражението на много хора. Обърна се рязко. Петдесетина души мълчаливо го наблюдаваха. Най-близо стоеше полковник МакДермот и пресилено се усмихваше.
— Добра работа, Флеш! Ти ги унищожи практически всичките — тихо каза той.
— Е и какво от това! Дявол да го вземе, нали ловът на тази електронна бутафория не е забранен! — Суил беше извън себе си от ярост. Не можеше да търпи, когато зад гърба му се събираха запалянковци. А сега и полковникът с това проклето Флеш… — Сега съм в почивка! И уставът не забранява да се играе с тези сандъци! За какво е този шум?
— Това не беше игра, Флеш! Всичко това се случи в действителност. Току-що — полковникът бавно кимаше, сочейки тавана с пръст. — Точно над нас.
— Глупости!!! Никога няма да повярвам! Та нали това е само проста машинария с няколко микропроцесора, а не е Централният Компютър на отбраната… При който седи неподвижно Кобрински… А аз се казвам Суил! Вие и сам знаете това! Сега имам законна почивка — поручикът почти закрещя, оглеждайки присъствуващите с бесен поглед.
— Кобрински заспа по време на дежурството. Но дори ако компютърът беше успял да го събуди в момента на обявяване на тревогата, той все едно нямаше да успее да се приготви за воденето на отбранителните операции. Неприятелската армада се появи внезапно… Компютърът взе единственото вярно решение — започна да търси оператор извън командната кабина. Тези сандъци могат да се включват към стария електронен мозък, който след въвеждането на новата програма ще се занимава с административните дейности на базата. Сигурно си забелязал, че променяме схемите на игрите всеки две седмици. За да не започнете да скучаете.
— Все едно не съвпада! Как бих могъл да изстрелвам атомни ракети в Космоса оттук… — Суил пренебрежително удари по пулта на монитора.