— Би могъл! Компютърът на отбраната е успял да се свърже по стария канал с електронния чиновник, а чрез него е стигнал дотук. Започнал е да предава истинската картина върху екрана на имитатора. Всяко твое движение е пренасял в системата на отбраната. Ти води истински бой, Флеш!
Зад гърба на МакДермот, прегърбен и подпрян на касата на вратата, неуверено се усмихваше на Суил изплашеният Кобрински.
— Стига сте ме правили на глупак! И кой би могъл да бъде това? По кого съм стрелял? — в гласа на Суил вече липсваше предишният бяс.
— Това не са наши, не са от Земята! — полковникът запали цигара и протегна кутията на поручика.
Суил не й обърна внимание. По изражението на лицето му личеше, че той напрегнато мисли. Някакъв смътен спомен го измъчваше, разкъсваше душата му, разпъваше го на кръст, стискаше го за гърлото. Страх. Суил се страхуваше да си спомни докрай този кошмар. Много се страхуваше.
— Полковник! Кажете, че това не е истина… — почти захленчи той, стискайки пръстите си до блока. — Защо тази проклета машина избра тъкмо мене? Защо мене?
— Защото си най-добрият! И свърши отлична работа, пропусна само две ракети. Не бой се, те не попаднаха в населени райони. Отклонихме ги към планините. Ето колко полезни се оказаха бързите ти реакции и вярното ти око. Неслучайно те наричат „Флеш“.
През дима, замрежващ погледа му, той гледаше сериозните лица на Кобрински, Бес, МакДермот и другите офицери, операторите, техниците и войниците. По-късно някои твърдяха, че е плачел. Напълно е възможно. Със сигурност се знае само, че Суил още тогава е осъзнал последствията от своите действия. В съответствие с тактиката на телевизионните игри и според логиката на военното обучение той беше започнал пръв да стреля по пришълците. Значи те не са нападали, а само са се защитавали. Те са летели към Земята не за да водят война.
След два дни присвоиха на Суил звание майор, окачиха на гърдите му три нови медала и го изпратиха в оставка. Половин час след церемонията по награждаването той в парадния си мундир скочи през прозореца. Мъртвото му тяло лежеше на паважа, ръката му стискаше десетцентова монета.