И сега неговият върховен направляващ го бе избрал за акция, чиято важност не би трябвало да се коментира, и той чувствуваше, че от изхода й зависи не само собствената му съдба.
Ахиду Бел почти повтори първоначалния маршрут на Принца. Само след няколко хода той бе вече в близост до Ивицата и интуицията му подсказваше, че ще е първият от участниците, удостоен с честта да прекрачи нейните строго охранявани граници. Но това не стана така скоро, както му се искаше…
— Остани в аеротаксито! — нареди МОЗГАН. — Не пускай холовизора, отпусни се, можеш да запалиш! Ще се наложи да изчакаме!
Щастието скоро навести и СВРУУМ — 411. Той знаеше много добре, че количественото съотношение три към две съвсем не е в негова полза, но бе убеден в безгрешността на своя избор. Сега разчиташе на високото качество на играчите си и… на Жребия… И очакванията му бяха възнаградени.
— Вие сте на ход, високоуважаемий Свръпровеждащ! — съобщиха от Комисията. — Имате право да обявите третия си играч и, разбира се, да го включите незабавно в Играта.
— Благодаря! — с изисканост отвърна СВРУУМ-411. — Ще се възползувам от любезната ви покана. Продължавам с Вал Денко.
Ако една малка част от претенциите, които имаше към всичко и всички (освен към себе си), се бе изляла в скромното вместилище на характера му, сигурно щеше да стане голям актьор. Но не стана. Започна блестящо кариерата си, бързо се превърна в любимец на публиката. После дойдоха провалите. Лупата на обляната в светлина сцена увеличаваше стократно пукнатините на неговата несигурност. Импотентността на плътта роди и безплодието на духа. Крехкият кълн на таланта му бе потъпкан сред избуялите плевели на маниакалността. Взе да пие. Ореолът на славата бе свободният пропуск към съмнителните компании, в които той получаваше онова, което изкуството му отнемаше. Лъжеха го, че е велик, с безотговорното лицемерие на безперспективни пияници, за които чуждото нещастие и грях бяха чакан повод за пореден запой. Никому неизвестни поети, гълтачи на лазерни мечове и самозвани властници над псиенергии го тупаха по рамото, като го убеждаваха в некадърността на колегите му. А той продължаваше да пие. Неблестящата със своята младост режисьорка, с която за кратко време свърза съдбата си, се оказа по-вероломно чудовище от многоглавата хидра, изпиваща го всяка вечер с поглед от партера. След време реши да замине. Смяната на сцените не донесе нищо ново и добро. Хората навсякъде оставаха неподвластни на магията на неговото изкуство, а и с годините жестокостта им нарастваше.
Върна се на Земята. Беше без работа. Принуди се да краде, за да пие. През цялото време обаче Вал Денко продължаваше да мечтае за някакво бягство, за една приказна и слънчева страна, в която всички щяха да отпиват от омаята на думите му… И в същото време спеше с вдовицата на своя учител и стреляше с купения на вехто древен револвер в новата й рокля. Всяка сутрин се събуждаше, горящ от желанието да се залови най-сетне със замислената грандиозна постановка, но много скоро еуфорията на махмурлука отминаваше, заменена с безразличието, родено от първите разтърсващи глътки… И онова утро започваше с надеждата за нещо ново, стаено в тайнственото було, замъглило стъклото на изстудената бутилка. Тъкмо посягаше към, нея, когато екранът за връзка засия…
МОЗГАН — 003 използуваше първото си право за размисъл. След като бе дошъл неговият ред за Жребия, зарът отново го бе дарил с шестица. Вариантите му бяха два — незабавно прехвърляне на Ахиду Бел в Ивицата или включване на нов играч. Първата възможност го изкушаваше, но присъствието на актьора го тревожеше. Бе узнал, че Денко е усвоил някои хватки по изгнилите сцени на провинциалните планети. Най-обезпокоителното откри в доставената с труд информация, където се казваше дословно: „От секретен източник ВВАВ — 02 научихме, че въпросното лице Вал Денко е прекарал три земни години на Юнтра VIII. Там той изучава усилено използуваната от местните торопари актьорска система на превъплъщението. Някои от изпълнителите на тази школа владеят до съвършенство изкуството на външната промяна, както и качеството да моделират определен обем от околната среда. По-голяма част от тези „трикове“ са неизпълними на Земята поради разликата в потенциалите между магнитните и гравитационните полета на двете планети. До услугите на някои заслужили торопари са прибягвали членове на престъпни организации. Има отбелязали случаи на обири и предумишлени убийства, в които участието им е абсолютно доказано.“