— За вас не зная, но аз съвсем не съм свикнал да ми говорят по този начин.
— Ако мислиш, че съм отгледан от гувернантка, жестоко се лъжеш, малкия! Шефе — Антонио обърна празната си чаша и я постави като микрофон пред устата си, — що не си му издрънкал на тоя цялата ми биография?
Бел остана невъзмутим. Той само понамести очилата си и продължи назидателно:
— И в колата забелязах, че отношението ви към Върховния компютър не е пропито от необходимата и заслужена почит. Това ме дразни. Приемам го като лична обида. Въпрос на чест.
— Извинявай, братче, ама ми ги плещиш като никаквица. Ти за кого ме смяташ? Кой си ти, че ще ми говориш за обиди и чест? Ако беше тънал в отровните мочурляци на Рудан, ако беше бачкал в Граходолските мини и ако те бяха ръфали паяците от Дяволските астероиди, нямаше да употребяваш подобни тъпи лафове…
— Не вярвам плетенето на дантели да ви е изпратило из тия места? Познавам много хора като вас, които безделието и безотговорността превърнаха в престъпници.
— Ти си един голям многознайко — продължи Яфодо, без дори да си дава труд да изслуша Бел, — но ще ти кажа, че си доста ограничен. Ще ти кажа още, че мразя ченгетата, така както не мразя нищо друго. Ще ти кажа и това — той се разпали, — че аз наистина съм престъпник, но за нищо на света не бих сменил миналото си за клетото съществуване на едно парче лепкава глина, каквато несъмнено си ти.
— Аз не съм и очаквал типове като вас да ми се обясняват в любов — каза иронично Бел. — Властта и законността не се постигат с нежност. Те са за това, за да принуждават виновните да се страхуват от тях.
— А ти какво щеше да правиш, ако светът бе подреден като аптека?
— Съществуването на нашата професия е обективна необходимост. Щом изчезнат престъпленията, ще отмре и занаятът ни.
— Докато съществуват позитронните бандити, не бой се — захили се Яфодо.
Ахиду Бел побесня. Само неговият дългогодишен опит му позволи да не избухне външно. Дръпна дълбоко от цигарата си, позадържа дима в гърдите и чак тогава отговори:
— Когато идвахме насам, вие също си позволихте някои волни и абсолютно необосновани твърдения относно нашия Върховен компютър, но ги приех като думи на един позагубил самообладанието си човек. Преди минути ви предупредих, че подобни оценки са ми неприятни. Сега обаче виждам, че това е нещо като ваше убеждение. Искам отново да ви припомня, че цената, заложена в тази Игра, е много висока.
— Братче, това е първата свястна дума, която чувам от тебе тая вечер. Цената винаги е била много висока, когато е ставало въпрос за моя живот — философски обобщи Яфодо и разтвори широко ръце. Не забрави и да си поръча още едно питие.
— Нямах предвид това — сряза го Ахиду Бел. — Мислех за съдбата на Върховния компютър.
— На мен пък не ми пука за него! — каза високо Яфодо. Пиенето бе започнало да то хваща. — Той също не ми остава длъжен, разбира се. Но аз се интересувам само от себе си… Абе тук нямате ли мадами? — смени бързо темата той, като се обърна към минаващия келнер.
— Все ми се струваше, че осъзнавате вашата отговорност като малко, но необходимо звено от една сложна и високоорганизирана система — продължаваше нравоучението си Ахиду.
— И кой е този, дето я е създал тая толкова сложна и високоорганизирана система? — ехидността и течността потекоха по брадата на Яфодо и той ги обърса с шепа.
— Върховния компютър МОЗГАН — 003 — каза проникновено Бел. — Тъкмо от неговата висша воля сте избран и вие, от нея ще бъдат направлявани действията ви през следващите часове. Трябва да й имате доверие, а не да се съмнявате във възможностите й и да си позволявате обидни подмятания.
— Винаги съм искал да се надсмивам над глупостта — каза тъжно Антонио, станал изведнъж сериозен, — защото винаги съм тънел под нейната власт. Аз, както и вие, както и всички тия нещастници наоколо никога не сме били истински свободни. Затова и приех предложението на Желязото. Влязох в свитата, за да мога да се подигравам с повелителите. Тъпите компютри приемат да бъдат осмивани, но само при условие, че изказаното мнение остава вътре в техните позитронни кръгове. По същия начин някога кралските шутове са си позволявали да изричат и най-тежките думи за своя монарх пред него. Това е било не само изява на „демократичността“ на суверена, но и своеобразна психотерапия за затвореното му и болно общество.
— Каква промяна? — Ахиду бе искрено изненадан. — Не ми се вярва да е единствено от алкохола… Антонио само махна с досада и продължи:
— Но нека не забравяме, че шутовете винаги са били добре платени… Всеки път обаче, когато някой се е отклонявал от тия рамки и си е позволявал да заговори на хората извън двореца, са му изтръгвали езика. На господствуващите можеш да се присмиваш единствено вътре в самата власт, под нейната смазваща духа закрила. Но ако опиташ да го направиш открито, не само че няма да ти го разрешат, но и ще ти поискат сметка за това. А подобни взаимоотношения се уреждат бързо. Запознавал съм се със стотици такива длъжници из планетките, дето съм си оправял собствените борчове. Ала животът там не е много безгрижен, повярвай ми — Яфодо отново премина към безцеремонното „ти“. — Навярно затова си падам по забавленията и минавам за майтапчия. Няма човек, който е почнал да се надсмива над себе си и същевременно продължил да се подиграва на другите. Това го прави само твоят достоен за уважение партньор. Той най-много обича да се весели със собствената си глупост, без да я прощава, разбира се, и на останалите. Да се гаври с плиткоумието си, което и този път, в тая гадна Игра, няма да му донесе много радост. Но ако има нещо, което Фодо да ненавижда до смърт, това са тия долни железни копелета… А триж повече презира жалките им биологични слугини като тебе, ония низши духом твари, дето им се кланят и си мислят, че са избрани за някаква голяма Игра…