След години Ивицата била оградена с висока стена, наоколо разположили многобройни постове. Хората изнесли каквото могли оттам, другото изоставили. Именно несметните богатства, скучаещи в сейфове и банки, мамеха смелчаците. Но сред руините на Ивицата се криеха и други съкровища. Там бяха останали по-голяма част от независимите енергийни източници на двете най-могъщи мислещи машини, соларните им системи, немалко високоорганизирани елементи от блоковата им памет и дори няколко дълбоко засекретени командни пункта. Сред този съвременен ад се таяха най-уязвимите места на МОЗГАН-003 и СВРУУМ-411. Ако някой бе спечелил от „пренасянето“, това бяха те. Мълвата вероятно имаше основание да твърди, че за голяма част от поразиите в Ивицата носеха отговорност двата висши компютъра. Само че никой никога нямаше да им я потърси.
Затова и родоначалниците на Играта бяха избрали Ивицата за място на бойните действия. Върху тази огромна сцена бяха правили своите стъпки десетки актьори, бяха се произнасяли стотици монолози, каращи кръвта да изстива, бяха се разигравали пламенни трагедии и безукорно чисти убийства. Там всичко беше истинско. Но най-реалните неща в Ивицата бяха ахилесовите пети на двата суперпозитронни мозъка. Всеки поотделно само знаеше точните координати на своя енергиен сектор, но огромният страх ги караше тутакси да забравят дори плахата мисъл, че те съществуват някъде.
Все пак и МОЗГАН, и СВРУУМ се бяха добрали до древни документи, чертежи и карти, които им позволяваха да се доближат до истината. В случая под това абстрактно понятие се криеше конкретно действие — смъртта на другия. Към изпълнението на подобна благородна задача се бе запътил Елиад Сафтан и засега нямаше никой, който да му окаже съпротива…
Протохераторът Елиад Сафтан бе прекосил пръв границата, отделяща зоната на кошмарите от делника на Лабиринта. Тревогата на МОЗГАН бе разбираема…
В един от районите на Ивицата се бе промъкнал враг, който нямаше намерение само да се поразходи из нейните развалини. Посоката на движението му бе недвусмислено ориентирана към енергийните източници на Върховния комлютър. Математическият модел на разпределянето на усилията на търсене бе готов. Чистата стратегия бе в зависимост от подмножествата на линейното векторно пространство, а полезността на нападащата страна се определяше по проста формула. МОЗГАН-003 я изчисли. Ако с наличните си трима играчи той осъществеше издирване във всеки сектор, вероятността от засичане бе 16/21. Ако тръгнеха двамата — Бел и Яфодо, — вероятността намаляваше на 2/7. На свой ред СВРУУМ-411 също бе избрал района с вероятност 2/7 към 5/7. В резултат при оптимално разпределение на хората си МОЗГАН имаше вероятност 16/35 да открие координатите на Елиад Сафтан. И най-малката аберация обаче би я намалило, но и отклонението от избраната стратегия на другата страна би увеличило тази възможност.
Върховния компютър изчисли и ценността на всеки участник. Съпостави ги с данните за играчите на СВРУУМ-411 и остана доволен. Математическото очакване на загубите бе минимално. Преминаваше към наречената от него смесена стратегия на Играта, чийто спектър се състоеше от множество чисти стратегии на отделните звена. Вероятността им за използуване съгласно новия план бе положителна.
Играта бе започнала като голямо шоу, като народен празник. Тя бе предмет на всички холопредавания, на публични обсъждания и частни разговори. Ентусиазмът, с който се посрещаше всеки успех, и унинието, което следваше неуспеха, измерваха социалните градуси на масовата психоза. В този смисъл общественото мнение подкрепяше изцяло Играта. Засега! МОЗГАН-003 правеше това уточнение, защото много добре знаеше какво го очаква по-нататък. За съдбата на подчинените му машини и хора не се вълнуваше. Играта се бе пренесла в Ивицата. При това пръв СВРУУМ-411 бе успял да прехвърли човек там. Върховния компютър бе принуден да се отбранява. Голяма част от чудесиите в Ивицата му бяха подвластни и той бе решил да ги активизира до висша степен, за да изгради непробиваем вал около уязвимите си пунктове. За тази цел му трябваше енергия, много енергия…
— Досега — гласът на МОЗГАН кънтеше високо, приповдигнат с октавата на недоволството, и се оттичаше по каналите за връзка към гузната съвест на подчинените му компютри, — когато Играта се водеше само в Лабиринта, временните ограничения имаха своя положителен ефект. Но от днес нататък Играта се прехвърля в Ивицата. А това означава нов, качествено нов подход към енергийните проблеми. Наличните източници трябва да преминат изцяло на пълна мощност. От лазерно-плазмената система да се изключат всички нерентабилни предприятия, неангажираните пряко в Играта звена й. биологичните потребители!