— Извинете, Върховний МОЗГАН — обади се един от главните компютри, — трябва ли да разбирам от вашите думи, че съм длъжен да прекратя всякакъв достъп на енергия до подопечните ми биоединици?
— Да, уважаемий ПСОК XII, тъкмо това трябваше да разберете — ехидно отговори МОЗГАН.
— В такъв случай ще се наложи да повишим степента на готовност на силите за сигурност. От опит зная, че човешкото търпение не е безкрайно.
— Това се подразбира от само себе си — подчерта Върховния компютър и продължи: — Ще ми се, уважаеми членове на позитронния логико-информационен съвет, да ви припомня и някои други истини, които, струва ми се, напоследък сте позабравили. — Ако МОЗГАН беше човек, можеше да се каже, че той строго изгледа присъствуващите. — Първо, очаква ни трудна борба с мощен, хитър и вероломен враг. Второ, Играта не е само мое, а общо дело и ако се защищаваме помежду си, всички ще бъдем в безопасност. Трето, мен не ме е страх от изхода на Играта. Не бих я започвал, ако не беше така. А и никой не е достигал, воден от малодушието, до най-високото място, на което съм застанал сега. Така че — на работа!
— Все си мисля — включи се в разговора Главен.компютър ДРД IX, след като почтително бе изслушал прекия си ръководител, — че ще ни се наложи да поработим сериозно и със средствата за масова информация. Тяхната отговорна роля в Играта нараства все повече, и то не само като осведомяващ, но като регулиращ и моделиращ съзнанието на хората фактор. Според мен ще трябва да се прочистят някои холовизиовни станции от вредители и саботьори, ще е необходимо да се сложи край на еснафската разпуснатост и разточителствата на някои техни самозабравили се администратори!
— Много точно! — възкликна МОЗГАН. — Напълно оправдана и съвсем навременна мярка. Сред нас съществува някаква пакостна практика, своеобразна амалгама от наследени структурни пороци, която не ни позволява от години да поставим биотварите там, където е истинското им място. Нека днес Играта стане оня мощен стимул, който ще ни позволи да ударим на два фронта — срещу безскрупулния СВРУУМ и срещу човеците. Нека засилим бдителността, нека бъдем безпощадни, нека се сплотим още по-здраво около високочестотните импулси на Върховния компютър МОЗГАН-003…
Електронни пиукания и електрически изпразвания заглушиха последните думи на МОЗГАН. Съвещанието на висшите позитронни мозъци бе приключило.
Ахиду Бел и Антонио Яфодо се разделиха без много емоции. Стиснаха си ръце и потъркаляха някакви неразбрани звуци из устните си кухини, докато ш изплакнат от взаимната неприязън. После.полицаят се отправи към пристигналия да го вземе глисер. Бел бе получил заповед незабавно да се отправи към Ивицата, а това означаваше часове на бездействие за Антонио. Той се разходи около паркирания пред „Базата“ масленозелен граволет, оставен на негово разположение, и се понамръзна сред влагата на късната вечер. Дотолкова, че дори поизтрезня малко. След това влезе в машината. Опъна се продължително на предната седалка, уригна се бойко и изруга Бел. Сетне извади от хладилника една ябълка, загриза я шумно и включи холовизорчето. Образът бе толкова реален, а говорителката така съблазнителна, че Яфодо дори се заслуша — нещо, което от години не бе правил. Оказа се, че представят новия филм, който след малко щяха да покажат. Казваше се „Истинският лик на предателя“.
— … в тази ярка творба — твърдеше хубавицата — авторите правдиво и гневно разобличават проституиращия живот на загниващия свят, сътворен от СВРУУМ-411. Този развратител на компютърните стойности и платен агент на антипозитройните сили превърна своята част от Лабиринта във вонящо блато. Натрапената от него шпионско-лакейска култура, военноподпалваческа литература и реакционно-разбойнически филми се превърнаха в глашатаи на СВРУУМ-овия упадък. В това гангстерско изкуство има място само за съмнението и страха. Съвсем естествено, след като подобни „блага“ се ширят удобно в изградената от него безправна система, обречена безусловно да загине. Тъмни призраци бродят из тази джунгла на порока и разпалват електронно-биологична омраза, противопоставяйки двата вида и издигайки в култ съмнителни морални ценности. Тези напъни са осъдени не само от обективната историческа реалност, но и от актуалното развитие на Играта, чийто успешен завършек, в който нито за секунда не се съмняваме, ще тури край на една вековна и омразна диктатура…