— Ужасно! — изстена Лина и посегна да напълни чашата. — И все пак те ми станаха симпатични, защото са вашата стража. Да пием за тях!
Антонио жадно пресуши чашата си. Изпъна се назад в свой стил и дървеният стол изскърца.
— Ще донеса малко лед — каза Лина и стана. Яфодо с възторг я проследи, докато се скри зад плъзгащата се врата. Чак тогава погледна към кутията. Тя си лежеше на мястото още по-нова и лъскава отпреди. Взе я с нежност и я пусна внимателно в джоба си.
Лина се върна след няколко минути. Разпредели леда по чашите, отпи глътка от своята и се вторачи в Антонио.
— Какво има? — попита той.
Лицето на Лина се бе удължило, а лекият й допреди малко грим се бе набръчкал като разтопена смола и бавно се свличаше надолу.
— Ти наистина си много як! — отбеляза сухо тя. — След такава конска доза някои затварят очи завинаги.
— Стига номера! — стресна се Яфодо и бръкна в сакото си.
Лина се усмихна. Вълчите й зъби блеснаха. Горната й челюст се надвеси застрашително като коварен леден блок в кулоара на Брани. Антонио инстинктивно вдигна ръце, за да прикрие главата си. Все пак запази хладнокръвие и дори се насили да се засмее. Пред него ликът и тялото на Лина се променяха неузнаваемо. Дясната му ръка вече галеше хладината на кутийката. Когато я извади, Лина беше изчезнала. На нейното място, вперил мрачен поглед в Яфодо, седеше актьорът Вал Денко.
— Край на комедията! — каза той.
— Тя сега започва! — отвърна Антонио и натисна бутончето. Ненадейно главата му зашумя, зави му се свят и той с мъка се задържа да не падне, като се вкопчи здраво в ръба на масата. Гальовното жужене не се чуваше. Измамният свят наоколо се рушеше, ръцете му увиснаха в празното. Вал Денко бавно се разтвори в настъпващата пустота. Последното нещо, което Яфодо видя, бе, че стените на стаята, зловещо оголени и лишени от уюта, бавно се приближаваха една към друга. Кутийката падна на грубия под и се разтвори. Беше празна. Трета крачка нямаше да има…
Заговорът на офицерите бе разработил сравнително прост, но многообещаващ план за действие. Според неговата първа точка в Ивицата най-напред трябваше да се прехвърли доверен и опитен човек. Второто условие бе той да разполага с модерна техника и ефикасни оръжия. Най-трудноизпълнима бе третата задача. Тя изискваше от избраника да се добере до уязвимите жизненоважни възли на двата позитронни мозъка и да ги унищожи.
С включването на протохератора в Играта първата част от плана бе изпълнена. Вторият проблем отне много време, труд и нерви, затова пък крайният резултат удовлетвори всички. В ръцете на Елиад Сафтан бе поверено оръжие, чиито чудодейни възможности щяха да му позволят да доведе делото до успешен край, без да се подлага на излишни рискове. То бе плод на изключителни човешки знания, умение и талант. Въпреки това никога не би видяло бял свят, ако сътворяването му не бе пришпорвано от злостните камшици на оскърбената чест на хората и вампирската им жажда за отмъщение. Сякаш цялата людска ярост бе изригнала в мига на неговото раждане, за да застине след това в безбройните миниатюрни форми, които изграждаха хитроумните схеми на първия в историята на света портативен времепреместител.
Според сценария, в който главни изпълнители бяха Елиад Сафтан и неговото тайно оръжие, протохераторът трябваше първо да се промъкне до сградата на енергийния комплекс, продължаващ и до днес да обслужва МОЗГАН-003. Необходимо бе да застане колкото се може по-близо до нея, защото уредът имаше ограничен пространствен обхват. След това Елиад щеше да прескочи назад въз времето, за да попадне в ония безоблачни дни, когато са започвали строителните работи за центъра. Само няколко крачки през обекта, само няколко преодолени кобалтобетонови фундамента, и той щеше да се озове в средата на бъдещото главно помещение за контрол на енергийното захранване. Ново докосване до клавишите на времепреместителя, предварително програмиран за тези преходи, щеше да го върне в своето време. Според изчисленията в този миг Сафтан трябваше да се окаже сред най-лесноранимите елементи от сложната мислеща система, известна като МОЗГАН- 003. Оттук нататък започваше най-вълнуващата част на действието — унищожаването на Върховния компютър. Дори само една от трите бомби, с които щабът бе снабдил своя довереник, щеше да стигне за успеха на делото. Специалистите твърдяха, че след разрушаването на центъра щеше да настъпи енергиен шок, който да изключи за известно време цялата техника в Ивицата. За тези.няколко минути протохераторът можеше безпрепятствено да притича през блокиралите ужасии до другата заветна цел — тайнствената ахилесова пета на горделивия СВРУУМ. В нея Елиад бе длъжен да забие последното копие на отмъщението…