Дотогава обаче имаше да изтече много време. Засега Елиад Сафтан бе принуден само да изтупа дрехите си от прахоляка, разлетял се след взрива. Той бе отворил огромна дупка в стената на стаята капан, през която протохераторът бе излязъл на исканото място — малката уличка, извеждаща според картата почти безпрепятствено до авенюто на Големите стени. Долният му край се преграждаше от масивна бяла сграда, чието достигане бе мечтата на Елиад. В Лабиринта преминаването из това разстояние би отнело четвърт час при среден, дори бавен ход. В Ивицата обаче то се превръщаше в изтощителен суперспециален слалом, ограничителните линии на който бяха маркирани от тясната ивица на надеждата, разделяща живота от смъртта. Но на Сафтан сега не му бе до философски обобщения. Знаеше, че в тежки ситуации като настоящата, не трябва да се умува много-много, а да се действува. И той трьгна.
Броят на населението върху единица площ в Ивицата рязко нарастваше, СВРУУМ-411 бе използувал рационално няколко благоприятни обръщания на зара, за да прехвърли в нея актьора Бе го превел хладнокръвно по Пътеката на безумците и сега Вял се ширеше в огромен и безопасен апартамент, от който се откриваше чудесен изглед към Площада на Конституцията. Това съвсем не означаваше, че той се бе отдал на леността. Напротив, задачата му бе много сериозна. На това място се очакваше да се развият съдбовни за изхода на Играта действия и неговата роля в тях беше повече от главна. Ето защо Вал Денк не си губеше времето в лекомислено съзерцаване на руините, а се подготвяше за представлението. Според плана им със със СВРУУМ то трябваше да има голям успех. В ушите на актьора вече ечаха аплодисментите.
МОЗГАН-003 беше бесен. Погълнат от Играта и изтормозен от неблагосклонността на Жребия, той бе оставил в ръцете на заобикалящите го некадърници цялата грижа за управлението на Лабиринта. И съвсем естествено там започнаха да стават странни неща. В началото му подаваха доста гримирана информация, след което в съобщенията започнаха да проникват сигнали за временни прекратявания на работата, да се споменават някакви искания на хората, да се намеква за тежко състояние и зачатъци на криза. Накрая тия усуквания преляха в нагли комюникета за стачки, саботажи и бунтове.
На всичко отгоре доминиращата стратегия бе преминала в ръцете на СВРУУМ-411. Той не само бе успял да уравновеси броя на своите играчи с този на МОЗГАН, но и бе съумял да ги прехвърли вече в Ивицата. Срещу опитния офицер Елиад Сафтан и коварния актьор Вал Денко Върховния компютър бе опълчил засега само своя верен Ахиду Бел. Позицията му наистина бе добра, но много по-сигурно щеше да бъде, ако редом с него действуваше още някой. Ето защо МОЗГАН поддържаше непрекъснато връзка с Комисията по Жребия дори когато бе принуден да обяснява най-прости неща на подчинените си. А дебатите бяха бурни.
— Позитронни глупаци — сипеше щедро обидите си Върховния компютър, — не, не, моля ви, не се правете на оскърбени. Та какво друго сте вие, ако не една банда недостойни и некадърни позитронни тъпаци. И най-малоумният човек има повече мозък от вас… Ето защо ми се ще за последен път да ви припомня някои всеизвестни истини! Изпаднали сме в тежка, дори критична ситуация. Но бедствието е общо и засяга всички ни, запомнете това добре, ако то ви утешава. Трябва да пипаме здраво, желязно, така както подобава на един висш интелект. Бъдете уверени, че бъдещите успехи ще ни оправдаят за всичко, дори за престъпленията. Искам ред и спокойствие! На хората напомняйте всеки ден, набивайте им ежечасно мисълта, че развоят на Играта е в моя власт, че инициативата е в наши ръце, че победата е близка и неизбежна. И не забравяйте — дори малкото постижения се дължат изцяло на моите лични качества, а временните неуспехи — на сложни междукомпютърни обстоятелства…
В този момент се обадиха от Комисията. Дълго очакваният миг най-после бе дошъл. Зарът се бе смилил над Върховния компютър и му бе предоставил възможността да включи в Играта своя четвърти участник. Розовите облачета на облекчението поразкъсаха тъмните сенки на гнева, обвили унилите антени на главните компютри. Настроението видимо се повиши.
— Уважаема Комисия — МОЗГАН-003 умишлено обагри обявяването с тържествени тонове, защото знаеше, че няколко холовизионни канала продължават въпреки кризата да информират за хода на Играта, — в този вълнуващ за нас момент ми се Ще да поздравя всички, които със своя ум, труд и дисциплинираност допринасят за успешното развитие на Играта и имат своя дял в бъдещата велика победа над злото и тъмните сили. Един от тези скромни труженици на общото дело е човекът, който сега стъпва на пътеката, водеща към славата. Неговото име е Ор Халас…