През това време към трибуната полека се приближаваха равномерни следи, оставяни по прашния килим, покрил по-голямата част от Площада на Конституцията. Заслонен от невидимия си костюм и пълното си безразличие към изкуството, Ахиду Бел достигна до подножието й. Бързаше и дори не се заслуша в думите на актьора. От незримостта изведнъж лумна пламък. Огненият лъч погали с нежност Вал и този искрен.досег бе последното признание, за което отдавна жадуваше. Когато се свличаше бавно върху сцената с добре обработено движение, на което винаги бе държал много. Вал Денко вече знаеше какво му е липсвало цял живот — истина! Истина и мъничко достойнство!
Този път МОЗГАН-003 не бе благоволил дори да включи в приемащите си устройства информационните източници на своите подчинени. Те, разбира се, го чуваха много добре. А и всичко беше ясно. Затова и Върховния компютър бе кратък:
— В Ивицата стана твърде напечено. Резултатът е три на три. Всеки ход е от особено значение. Необходима м/и е вашата мощ. Затова ще ви изолирам временно, момчета. След победата, в която вярвам, не се съмнявате, няма да ви забравя. Всекиму според заслуженото!
И МОЗГАН-003 изключи от енергийната система целия набор от нужни и ненужни Главни, Локални, Градски и Квартални компютри. Досадна подробност в тази операция бе фактът, че по този начин той обричаше на сигурна гибел двата милиарда биологични единици, обитаващи Лабиринта. Но това сега наистина бе дреболия.
Ахиду Бел тъкмо се бе изкачил върху една камара, за да огледа пътя, когато чу смразяващия кръвта рев. След това последва изстрелът, който повали чудовището почти в краката му. Елиад Сафтан го бе прострелял между очите. Самият той стърчеше насред булеварда с димящо оръжие в ръце, видимо развълнуван от рандевуто със звяра. Така неподвижен, представляваше идеална мишена. Идеята блесна в главата на полицая, когото срещата с Елиад повече успокои, отколкото изненада, но благоразумието скоро надделя. По-добре беше да го използува като миночистач. Затова изчака няколко минути и когато протохераторът тръгна, Бел безшумно го последва.
Елиад Сафтан взе да става неспокоен. Всичко досега вървеше добре, бялата сграда се приближаваше, макар и бавно, и въпреки това нещо го смущаваше. Вярната му интуиция, спасявала го стотици пъти от смъртта, и този път му нашепваше, че нещо не е в ред. Сякаш някой го наблюдаваше. Спря се, огледа околните постройки, но не откри нищо съмнително. Тревогата му обаче се засилваше с всяка измината крачка. Изнервяше се, а това точно сега не биваше да се случва.
Тъкмо тогава се включи СВРУУМ-411.
— Открих го най-сетне! — сякаш се задъхваше от вълнение Свръхпровеждащия. — Много страшен номер е измислил, но все пак го напипах. Невидим е.
— Къде е? — попита Елиад.
— Зад тебе. Стъпва в твоите следи. Внимавай, много е коварен — изрече наведнъж всичко това СВРУУМ, но скри за убийството на актьора. Не искаше да тревожи протохератора.
Той като че ли предчувстваше нещо и затова попита:
— Само двамата ли сме вече?
— По всичко изглежда, да — призна компютърът. — Не ми хареса една история с четвъртия играч на МОЗГАН, способен кибернетик, с когото навремето съм работил. Затова и опипах всяка педя от Ивицата, но не открих и следа от биоизлъчване.
— Дано е така — каза с надежда Сафтан. — Добре е, че ме предупреди за полицая. Какво да правя с него?
— Трудна работа… Бях чувал за тия скафандри, но този път разузнаването ми ме подведе…
— Не е страшно. Ще трябва да му го смъкнем от гърба. Ако го понагреем малко и се поизпоти, дали ще го хвърли?
— Предлагам нещо друго — СВРУУМ явно бе прехвърлил няколко хиляди варианта за тези секунди. — Влез в онази, сивата сграда, третата отляво. Това е бивша търговска кантора. Би трябвало още в преддверието да откриеш някакъв пожарогасител. Тогава са били едни такива червени цилиндри, пълни с пяна. Ако успееш да понапръскаш с него Бел, той ще стане отново видим. Край входа разпръсни малко пясък или рохкава пръст, за да го засечеш, като мине.