Водещият замлъкна за миг, защото вече влизаха пълномощниците на членовете на Комисията. Набързо претупа останалите двама Зифрон Асар и Шул — явно до този момент нямаше никаква информация за тях (това беше добре) и насочи вниманието си към тегленето на Жребия.
— Във вакуумното поле със скорост тридесет и осем хиляди тертнера се върти ванадиевият куб с размери пет на пет на пет гецнера… — водопадът от думи продължаваше да залива жадните сетива на аудиторията. — Стопиращото устройство упражнява натиск от осем хиляди мара на квадратен гецнер, а ръбовете му…
— Три! — обяви гласът на Председателя на Комисията по жребия. — Падна ви се тройка, Велики Свръхпровеждащий СВРУУМ!
Церемонията, се повтори и… възгласи на изненада огласиха залата.
— Шест! — … не вярваше Председателя. — Още от първия път шестица, Върховний МОЗГАН! Това се казва късмет! Можете да направите първия си ход…
Играта започна. За едни тя бе просто игра, за други — представление, за трети — съдба. Започна добре за Върховния компютър МОЗГАН — 003, но той не бързаше да се радва. Докрая имаше още много време. Сега трябваше да мисли и да внимава… Трябваше и да обяви първия си участник…
— В Играта се включва принц Мох Федас — извести тържествено той и се изключи от системата за връзка…
Баща му се беше измъкнал от мизерията на Долния град с помощта на няколко предателства. В Съвета на посветените го търпяха, защото се страхуваха от него. Откупил по този начин своето право на охолно съществуване, той не можеше да спре по средата. В Горния град се влизаше само през вратата на безчестието и се излизаше пак оттам. Затова прехвърли надеждите си за нещо по-добро върху своя син. Мох Федас растеше бързо и имаше всичко. Бащата се страхуваше единствено от това, да не би в наследника да избуят страстите на миналото. Затова и старателно го пазеше от контакти с долните, които Принца само няколко пъти бе мярвал през тесните процепи на щорите на граволета. Не желаеше да го забърква и в тъмните дела на Главните компютри, защото знаеше какво го очаква там. Тази стерилна атмосфера направи Мох малко плах и свенлив, но здравите корени на гена вкараха всичко в границите на нормалното. Когато започна да рисува, баща му се изплаши. Разбира се, нямаше нищо против синът му да се занимава с изкуство. Съзнаваше, че по този начин младият Федас преодолява някакви съмнения относно потеклото си, но в картините му откри странни, забравени дори от него неща. Боеше се и от настъпилото увлечение по сюжети от бита на долните. След като разбра, че сред художниците това бе станало нещо като мода, се поуспокои, но продължаваше да е нащрек. Като всяка мода, и тази отмина след време. Картините на младия творец се радваха на успех, в тях критиците откриваха нещо велико и почитателите му не можеха да не се съгласят с това… Търсеха го, купуваха го, приятелите му не успяваха да му се нарадват…
Трагедията дойде една заран, предрешена като кратко кодирано съобщение, което гласеше, че бащата е изваден от Съвета. Свръхпровеждащия компютър СВРУУМ — 411 бе решил с пълно единодушие (както обикновено) да прехвърли част от недоволството срещу него върху ухажваните толкова време, именно заради този светъл миг, жертви. По странната логика на неумолимото този път в списъчето се бе оказал и бащата, инак човек с толкова заслуги.
Чак сега Принца направи преоценка на някои „нравствени стойности“, както сам той обичаше да се изразява. Никой не купуваше вече картините му и скоро ги докараха у тях (компютърът великодушно не ги изгони от квартала на Кристалните сфери). Приятелите му се разболяха до един, а страданията им се оказаха дълготрайни и с абсолютна забрана за контакти с външни лица. Мох Федас не беше свикнал да моли, безделието го подлудяваше, а грубата работа унижаваше. Имаше малко пари настрана и почти се беше решил да поотскочи за разтуха до Центавър, когато го повикаха по секретния монитор, замлъкнал от доста време насам…