Принца бягаше. Не бе го правил никога през живота си, дори в смутните времена след сгромолясването на баща му. МОЗГАН искаше да го спаси, затова го прехвърляше в бясно темпо от едно превозно средство в друго… Изведнъж задъханият ритъм на това главоломно надбягване секна. Мох Федас се бе озовал пред огромен небостъргач. Влезе запъхтян в преддверието му и се хвърли към асансьора. Цифрите, показващи достигнатите етажи, скачаха пред очите му като сума от развален таксиметров брояч. В стомаха му нещо се люшна и асансьорът спря на 93-я етаж. След няколко крачки вече беше в кабинета на баща си. В бившия му кабинет. Времето в него сякаш бе спряло от онзи миг на висша несправедливост. Слаба светлина струеше от тавана. Всичко си бе на мястото: старинното писалище, кръглата заседателна маса, дебелият килим… И големият портрет на омразния СВРУУМ. Мох седна зад бюрото. Отпусна се върху облегалката на масивния стол, попила формите от здравите плещи на баща му, и почувствува силата им. Тази опора го поуспокои. Разкопча кобура на магнума си, извади смъртоносното оръжие, огледа го и го положи пред себе си. Отнякъде се чу стържещ звук. Федас трепна, отвори най-горното чекмедже на писалището и постави вътре хладното парче метал. Вратата на кабинета бавно се плъзна встрани и в помещението влезе Зифрон Асар.
— Добър вечер — каза нагло той.
Принца дори не го погледна. Мерна само с крайчеца на окото си притихналия магнум и демонстративно се зазяпа в огромната картина върху отсрещната стена. На нея бе изобразена със замах сцена от героичното ежедневие на покорителите на суровата Алфатар V. Поведението му не бе продиктувано от неоправдано за случая лекомислие. МОЗГАН току-що нежно му бе прошепнал, че Асар е невъоръжен.
На бившия бедняк и настоящ участник в Играта обаче не му пукаше. Стърчеше насред кабинета и се хилеше срещу Мох, като че бе дошъл да го кани на бар, а не за да… го убие или бъде убит.
— Ама извадих късмет, нали? — наруши мълчанието Зифрон. — Като си помисля само, че можеше да ми се падне някой от ония тримата. Но съдбата този път се смили над мен… Тъкмо за такъв като тебе съм си мечтал цял живот…
Федас реши да не изслуша монолога докрай. Посегна бързо към стаената смърт, сграбчи безропотния й наемник и жадно го насочи към Асар… Този път обаче той остана ням. Човекът насреща само се сгърчи като шибнат с камшик, устните му се свиха, а погледът му се впери в стреснатия магнум. Някаква неистова сила избликна от очите на плебея, изтръгна оръжието от държащата го ръка и го запрати към облицованата с махагон стена. Металът и дървото се прегърнаха с трясък, който веднага бе ревниво погълнат от мекотата на килима. После настъпи тишина.
— Не с тия кални номера, копеле такова! — изсъска Зифрон Асар. — Не изприпках целия Лабиринт подир тебе, за да ме пърлиш с това инструментче.
Мох Федас отрони първите си думи за тази вечер. Всъщност той повтори въпросите на не по-малко слисания МОЗГАН, който явно не бе очаквал такива фокуси.
— Какво беше това? Телекинеза? — Злоба, моето момче, злоба! Хванах се на това тенекиено хоро не за да търся някаква несъществуваща висша справедливост, а да мъстя. Но не като теб на някакви жалки бракми, а на истинските виновници. Такива като тебе, такива като баща ти ни накиснаха в тая кал. Лично аз смятам, че от нея няма измъкване, но ако нещо все още може да се направи и промени, то ще стане с проливането на много кръв… Та затова съм дошъл — да почна отнякъде…
— Защо точно от мен, дявол да го вземе? — запита Федас, като пусна една тънка струйка на жалост в гласа си. — Аз пък какво съм направил?
— Тъкмо там е работата, че нищо не си направил. Това е твоето престъпление. Ако всички хора се бяха обединили, с машините отдавна да е свършено. Но подлеци като тебе и баща ти им отстъпиха всичко: власт, енергия, душите си им продадохте…
— Нищо не съм продавал — прекъсна го Мох. — Аз бях само художник, рисувах…
— Рисувал си. Избивал си плебейските си комплекси, като си се правил на творец, но винаги си оставал придворен шут. Макар че в дивотия, каквато е изкуството, би трябвало да няма титли и привилегии. Всъщност ти винаги си бил продажно същество, каквото бе и баща ти, когото имах честта да познавам на млади години.