Но това едва ли беше възможно в момента.
Вчерашната вечер окончателно беше изчерпала и без това изтънелите му финанси. В сметката отдавна нямаше нищо и вече бе изгорил всички спасителни въжета. Но с няколко далавери тук и там касата скоро щеше да се напълни.
Такива като него не оставаха на дъното за дълго, мобилният телефон беше живо доказателство. Заобръща го, за да го разгледа по-внимателно.
Телефонът беше малък и тънък, не много по-голям от дланта му, с панел от неръждаема стомана. Малка дупка на задната страна подсказваше, че е снабден с камера, а най-отгоре имаше груба, черна щипка, с която вероятно бе възможно телефонът да се закрепи за дрехите. Щипката беше в ярък контраст с иначе минималистичния дизайн и той тъкмо бе на път да опита да я махне, когато екранът внезапно се съживи.
попита той, а под въпроса се появиха две икони — YES и NO.
HP подскочи от изненада. Унесен от махмурлука, дори не бе проверил дали телефонът е включен.
Тъпо!
Натисна бутона NO, след което се опита да разбере откъде да изкара менюто. Ако имаше късмет, може да може да звъни от телефона няколко дни, преди собственикът да успее да го блокира.
Но вместо да се покаже някакво начално меню, телефонът просто започна да повтаря въпроса си и след като — за-кой-ли-пореден-път-вече-не-помнеше — опита да го махне, вече беше на ръба да се откаже.
Проклет да е скапаният телефон!
Преглътна два пъти в опит да потисне гаденето. Дяволски махмурлук, знаеше си, че не трябва да смесва. Освен това и му се пушеше, така че беше на път да пукне. И онази мацка после, мамка му, направо удари дъното, но какво друго да очакваш, като се мъкнеш из предградията?
Наложило му се бе да скалъпи някаква история за мач по флорбол8 и да се чупи набързо, когато слънцето безжалостно бе разкрило недостатъците на снощната находка. Ако се съдеше по меко казано неубедителните ѝ протести, чувствата явно бяха взаимни. Run Forrest, Run!
Но и не бързаше да се прибира към „Мария Трапгренд“9. Щеше да се отбие набързо при Мобилния грък — малко лесни пари, които сигурно щяха да стигнат за махмурлийска пица и няколко бири в Кварнен10 след това.
За това винаги имаше време.
Ако имаше късмет, щеше да му остане дори и за трева, телефонът все пак не беше някакъв обикновен модел в масово производство, на каквито понякога се „натъкваше“. Между петстотин и хиляда чиста печалба, в края на краищата нелош ден, въпреки махмурлука и африканската жега.
Екранът отново светна и пръстът му за малко да натисне NO по инерция, когато осъзна, че този път съобщението е различно.
HP замръзна на мястото си.
What the f…?!
Хвърли няколко бързи погледа наоколо. Някой майтапеше ли се с него?
Във вагона имаше разпръснати още десет-дванайсет пътници. Освен майката с две буйстващи деца, почти всички изглежда споделяха лепкавата му, предобедна кома. Оклюмали глави, стъклени погледи, пот и телесна топлина. Никой изобщо и не поглеждаше към него.
Отново провери дисплея. Същият текст. Откъде, по дяволите, телефонът знаеше как се казва?
Пак се огледа, без това да му помогне пи най-малко. След това натисна бутона NO.
Веднага изскочи нов текст:
Той почти изхвърча от мястото си. Какво, по шибаните дяволи, се случваше всъщност?
Той стисна очи, пое дълбоко въздух и бавно установи контрол над обзелата го препускаща, махмурлийска паника.
„Успокой се, човече“, помисли си той. „Ти си умно момче. Това не е някакъв fucking twilight zone. Или е скрита камера, или някой от приятелите ти се бъзика с теб. Предполагам второто…“
Манге11 беше пръв в списъка със заподозрени. Стар приятел от даскало, разбираше от техника, имаше магазин за компютри, беше адски ядосан, че го дразни заради новооткрития му арабски бог, пък и си падаше по черния хумор.
Дам, без съмнение. Това беше една от болните шеги на Манге.
Успокоение заля тялото му.
Значи Мангелито.
Отдавна не се беше случвало. Всъщност си мислеше, че бракът и новата религия са размекнали Манге, но малкият дявол явно е изчаквал момента за същински удар.
Сега оставаше само да разбере как става всичко и после да намери начин да обърне шегата.
9
Улица в Сьодермалм, една от централните части на Стокхолм. Сьодермалм се намира на остров със същото име. В миналото е бил работнически квартал, но днес цените на имотите там са високи, а кварталът се свързва с бохемство и културен живот. — Б.пр.
10
Емблематичен бар-ресторант в Сьодермалм, познат на българските читатели и от трилогията Милениум на Стиг Ларшон. — Б.пр.