— Нищичко, not a clue, честна скаутска — Манге вдигна два пръста към мястото, където някога бе линията на косата му.
— Желаеш ли да ме посветиш в тайните на влака от Мерща на чаша Джава29? — попита той, след като отново се загледа в телефона, явно горящ от желание да го разгледа по-подробно.
— Добре — измърмори HP.
Какво, по дяволите, ставаше всъщност?
— Добре тогава, ако нямаш въпроси, значи приключихме?
Ребека поклати глава и бе на крака, преди психологът да успее да се изправи.
Знаеше, че дебрифингът е важен, а освен това беше част от стандартните процедури при инциденти като този, който тя бе преживяла, но това не означаваше, че трябва да ѝ харесва.
Не обичаше да споделя интимности с чужди хора, беше ѝ се случвало предостатъчно през детството. Въпреки че не можеше да е била на повече от шест-седем години, когато започна, не ѝ трябваше много време при лелката от социалните, за да схване какви бяха „правилните“ отговори. Широко отворени очи, детинска усмивка, умерено количество откровеност, така че лъжата да прозвучи искрено. Работеше добре още тогава и — учудващо, — но и сега като възрастна нямаше нужда да изглажда представлението твърде много, за да подейства.
„Благодаря, доктор Андерберг, разбира се, не ми е съвсем леко, но като цяло съм добре“ и още няколко стандартни клишета от подобен калибър. Същата скосена усмивка и плах контакт с очите, това обикновено вършеше работа. Но точно днес ѝ се струваше необикновено трудно. Говореше леко гърлено и думите звучаха малко фалшиво, така че представлението не се получи така достоверно, както обикновено.
Хладнокръвното усещане, което бе имала при Рунеберг, внезапно бе изчезнало безследно.
Мислите ѝ блуждаеха през цялото време и ѝ беше трудно да се съсредоточи. Звуците още подскачаха из главата ѝ. Веднага щом ги отприщи, пулсът ѝ се ускори и всичко се повтори като на запис. Ревовете на връхлитащите мъже, викът за тревога, плясъкът на балона с кръв. После писъкът на Лесмарк… Паникьосаният му фалцет впоследствие се бе изкривил в съзнанието ѝ. По-детски, по-остър. Като нещо, което бе чувала и преди. Усещаше устата си като пустиня и преглътна сухо два пъти, опитвайки се да я овлажни. „Концентрирай се, Нормѐн!“
Беше хвърлила няколко скришни погледа към Андерберг и бе опитала да надникне в записките му, но и да беше забелязал нещо, във всеки случай психологът не го показа. Беше се придържал към стандартния формуляр, зададе очакваните въпроси и по задължение направи няколко опита да задълбочи дискусията, но за щастие доста бързо се отказа от опитите си за обширни анализи и прие кратките ѝ отговори. Представлението ѝ, въпреки недостатъците си, изглежда и този път бе задоволително. И разговорът най-накрая приключи.
Стиснаха ръце и едва след като си сложи раницата и тръгна през двора на управлението към гаража, забеляза, че блузата ѝ е плувнала в пот.
Андерберг стоеше до прозореца и я наблюдаваше как върви.
Той пое дълбоко дъх, задържа го няколко секунди и изпусна продължителна въздишка.
„Полицейски инспектор Ребека Нормѐн, на трийсет и четири години, тринайсет от тях в полицията“, обобщи той тихо на себе си. Стъпките в кариерата ѝ бяха общо взето нормалните. Няколко години по патрулките директно след полицейското училище, возене на пияници, вписване на джебчии, разправяне с вандализъм. После завой към Криминалния чрез аварийната служба на ареста. Наблюдение, разследване и отмятане на обичайните домашни насилници, взломаджии и обирджии, докато събере достатъчно опит за СЕПО и Охраната. Добри препоръки, без да са изключителни. Нямаше украсени препоръки за преместване, които се срещаха доста често в полицията, когато някой искаше да се отърве от тегав колега.
В интерес на истината сигурно би могла да се прехвърли в Охраната две години по-рано. След убийството на министъра на външните работи отделът се бе разширил значително и особено женски попълнения се намираха трудно, затова бяха повече от добре дошли.
Но Ребека Нормѐн не бързаше. Изглежда бе избрала да довърши работата си в полицията и да запълни графата с опит достатъчно добре, преди да замени реалността с потайностите на СЕПО. Той самият ѝ бе дал оценка „много подходяща“, втората най-висока по четирибалната система, която се прилагаше при набирането на охранители.
„Хладнокръвна, целеустремена и съсредоточена, вероятно малко сдържана“, така я бе описал накратко в бележките си онзи път и не намираше причина да променя оценката след днешния разговор.
29
Има се предвид чаша кафе. „Джава“ е език за програмиране, чието лого представлява чаша кафе. — Б.пр.