— Такъв модел не може да се направи — прекъснах го аз. — Вашият Кузма Прудков казваше, че никой не може да обхване необхватното. Светът е необхватен, с милиарди условности, вероятности и сложни континууми, които не някакъв си академик и супер компютри, а дори Бог не може да създаде повторно.
Юрий сви безразлично рамене.
— Ако искаш вярвай. Тагавин беше голям мозък. Факт е, че го направихме. Бяхме толкова добри, че дори забравихме материализма. Чувствахме се като богове, като картоиграч, който знае картите на противника. Знаехме какво ще стане със света, ако преместим една клечка дори. Ако един наш дипломат закъснее за среща например. Като в романа на Азимов. Помниш ли? „Краят на вечността“. Кастата на Вечните изчисляваше как да променят реалността с най-малка намеса. Понякога за някоя грандиозна промяна, като премахване на наркоманията в някое столетие, се стигаше след просто преместване на един предмет от едно място на друго. Или, както казва Азимов, с МНП постигаме МОР: с Минимална Необходима Промяна — Максимално Очаквана Реакция. Но както с повечето наши велики идеи, и с тази не стана точно така, както си мислехме, или по-точно я зарязахме до средата.
— Нали и аз точно това ти казах. Ако наистина тук сте се мъчели да моделирате света, е било пълна глупост. Да пресъздадете света! Ние не можем още времето да предскажем за два дни напред, а ти ми говориш за света. Пеперудата на Лоренц още дълго ще мъчи и компютрите, и програмистите, и всички гадатели, предсказатели и футуролози, начело с твоя велик академик Тагавин.
— Това всъщност е минало — продължи Юрий. — И вече няма никакво значение дали моделите на света са били точни, дали са помогнали с нещо или не. Много от хората си заминаха, доста останаха. Цялата техника начело със суперкомпютрите си стоеше и чакаше някой да я използва за нещо по-велико от изследване на последиците от размахването на крилете на някаква си пеперуда и преместването на една клечка.
Тук се сетих, че беше започнал да ми разказва къде изчезват хората през деня. Изпих си минералната вода и премятах празната чаша безцелно между пръстите си.
— Искаш ли едно руско питие? — попита ме Юрий, явно неиздържащ на гледката на празната чаша.
— Водка ли? — подозрително попитах.
— Със запарка от зелен чай.
— Може — съгласих се аз, без да чакам да ме увещават повече. Юрий няколко минути прави разни фокуси зад бара и след това ми донесе красива стъклена чаша в метална поставка. Внимателно отпих. Беше наистина великолепно.
— И какво правят нобелистите сега?
— Какво ли? — Юрий отпи от своята чаша и за момент се потопи в аромата на зелен чай и спирт. — Какво правят хората в Комаровск ли?
— Да, какво правят хората в Комаровск, и защо през деня няма жив човек по улиците?
— Играят — каза Юрий и пак се гмурна в зеленото си творение.
— Играят — повторих глупаво аз.
— Да, играят.
— И на какво? На руска рулетка? — просташки се изхилих. Добре, че Юрий бе благородник. В някоя балканска кръчма за такива думи щяха да ми сцепят главата.
— Не — отвърна кротко той. — На играта ЖИВОТ.
Внимателно отпих от прелестната запарка. Вариации на тема „животът е игра“ бях чувал хиляди, повечето бяха скучни и досадни. Тези, които бяха добри, се превръщаха в бестселъри. Калдерон твърди, че животът е сън. Борхес му приглася. Хантини от „Games&Amusement“ го нарича игра с лош сценарий, но с прекрасна графика.
— Знам само една игра с такова име. Математическо моделиране от петдесетте години.
— Няма нищо общо с това — каза Юрий. — Какво би направил, ако можеше да започнеш живота си отначало? Ако можеше да зададеш начални параметри на този свой втори живот?
— Не разбрах добре — признах си аз.
— Представи си, че можеш да се преродиш в някой друг, че можеш да си известен писател или артист, ако това ти е тайната несбъдната мечта, че можеш да си президент, цар, могъщ хан, княз велик или божествен фараон. Искаш ли да си нобелов лауреат, олимпийски шампион, откривател на природни тайни, компютърен гений, ловък касоразбивач, отвратителен пират? Блазни ли те животът на телевизионна звезда или на велик композитор? Искаш ли да си космонавт, геолог, полярен изследовател, редактор на най-четеното списание, талантлив композитор, астрофизик, дебнещ за сигнали от дълбините на космоса, локомотивен машинист, секретар на Виктор Юго, таен агент, генерал, богат безделник, палач, обслужващ гилотината, собственик на остров, откривателя на Троя, разрушителя на Троя, създател на сонати, фермер с голямо ранчо и щастливо голямо семейство, отруден работник с малко, но също щастливо семейство? Представи си, че можеш да си всеки, който си пожелаеш. Какво ще кажеш?