Нищо не можех да кажа, просто не знаех какво да кажа, а и да кажех нещо, щеше да прозвучи глупаво. Добре, че Юрий ми беше предложил това хубаво руско питие, та сега се правех, че съм зает с него, докато усилено се мъчех да схвана за какво става въпрос. Благороден човек.
— Всеки човек се надява, че може да изживее живота си отново така, както той иска. Е, тук, в Комаровск, хората го правят и изцяло са отдадени на това. Компютрите осигуряват свръхреалистични и достоверни модели за всеки. Открити са безопасни начини да се симулират тези модели в централната и периферна нервна система. Хората са си избрали свой втори живот и го живеят, или играят, с пълна сила. Това, което човек не е успял да постигне в този живот, нереализираните мечти, ненаписаните стихове, непокорените върхове, несрещнатата, голямата, единствената, великата любов, тук може да се опита да постигне. Повечето хора късно осъзнават какво е трябвало да правят през живота си, ама наистина късно. Е, тук имат шанс да се поправят.
— Ама то не е наистина — смутолевих смаян аз.
— Какво значи „не е наистина“? — възрази Юрий. — Всичко е свръхреалистично и, както вече казах, сетивно смазващо. Моделът на живот е толкова реалистичен, че вече възникна философският въпрос — коя от двете реалности е истинската? Защото ако виртуалната, моделирана от компютрите не се отличава от истинската, то какво ни пречи да я наречем истинска? Впрочем, повечето хора в Комаровск изобщо не се вълнуват от този въпрос. Те са отдадени на единственото, най-великото занимание на този свят — играта Живот.
— Искаш да кажеш, че двадесет хиляди души живеят виртуално друг живот?
— С пълна сила. Старият живот вече не ги интересува. Те са му дали каквото е трябвало, и са взели от него каквото са могли. Сега искат да изваят мечтите си. Знаеш ли кой е най-големия виртуоз на цигулката там? — Юрий кимна с глава в неопределена посока.
Свих безпомощно рамене.
— Главният счетоводител Мишулин. Никога през живота си не е свирил на цигулка. Не на цигулка, на никакъв инструмент не е свирил. Но си е мечтаел за това. Може би дори не си е и мечтаел, просто е копнеел за нещо. И ето там, в играта Живот, той е най-великия. Описвайки Рая, Марк Твен казва, че там хората се оценявали не по това, което са свършили на Земята, а по това какви са били действителните им способности, дори и нереализирани. Така например най-прочутия пълководец в Рая бил не Александър Македонски или Ханибал, нито Бонапарт, а един скромен шивач, който цял живот не се бил отделил от работилницата си, но носел духа на велик водач. И в нашия Комаровск е така. Хора, които бяха началници и лидери, станаха фермери и писатели. Костя от 3-ти свръхтаен отдел, който не можеше да каже две думи без да заекне и да се изчерви, е популярен телевизионен водещ, гледан в двеста страни. Началникът на звено „Генни алгоритми“ е велик футболист, а Нася от службата за кадрови подбор е най-великия автор на любовни романи. Шишин пък е нещо като Сорос там. Има не знам си колко банки и не знам си колко милиарда долара, евро и златни рубли.
— Но това са нереални пари — възразих аз. — Насън този Шишин може да притежава и Луната, но реално той си е един обикновен гражданин на Комаровск.
— Бъди спокоен — усмихна се Юрий. — Никой не страда от шизофрения. Хората живеят живота си така, както им се иска. Потопени в своя втори свят, те не забравят първия, но на него отделят все по-малко време толкова, колкото изискват биологичните нужди на организма. Затова можеш да ги видиш само по няколко часа привечер. Играта Живот вече се е превърнала в битие за тях…
Умът ми не го побираше това, което разказваше Юрий. Виждаше ми се ужасно глупаво и неистинско, и в същото време си спомнях мигове от живота си, които безумно исках да изживея отново, и то по съвсем друг начин. Всеки биологичен вид рано или късно се изправя пред проблем, който засяга неговото съществуване. Видът, който се приспособи най-добре, получава нов шанс за развитие, но вече преобразен и имащ малко общо с предишния биологичен вид. Човекът като такъв вид няма по-големи шансове за приспособяване от другите видове. Приспособяването му към околната среда е ужасно трудно и от гледна точка на природното счетоводство крайно нерентабилно. Като социален вид, единственият засега, той обаче намира изключително хитро решение. Вместо да се приспособява към промените в околната среда, той просто приспособява средата към себе си. Дори философите космисти говорят за креативна дейност на ниво вселена, когато самият човек ще се слее с пространството и времето и ще формира вселената според своите изисквания и желания. Има обаче и друг вариант, който сега видях отчетливо в Комаровск. Защо вместо да се приспособява към околната среда, която знаем, че никак не е благосклонна към хората, или пък да полага неимоверни усилия да я приспособява към себе си, човек не си създаде изкуствена такава, в която може да е бог или поне да премахне досадните ограничения на собствената си реалност. Но защо трябва да копира реалността? Срамежливият Костя от 3-ти свръхсекретен може и да се е изявил като супер водещ в неговия си свят, но така той просто повтаря нашия с всичките му проблеми и недостатъци природни и социални. Защо?