Гласът му беше по-мек от обикновено. Личеше, че е много загрижен за това младо момиче.
Джейн раздвижи ходилата си и кимна.
— Откъде да започна?
Гласът й все още беше дрезгав от съня.
— Просто ни разкажи за майка си — каза Джеймисън.
Джейн погледна към градината.
— Мама е малко луда, понякога напълно откача, но…
Джеймисън мълчеше.
Момичето погледна събеседниците си.
— Тя дава най-доброто от себе си. Баща ми я зарязал без пукната пара. На двайсет и една останала сама, безработна, с двегодишно дете.
Повечето 16-годишни мислеха 21-годишните за старци. Блум предположи, че тези думи са на Лана, а не на Джейн.
Джейн продължи:
— Кандидатствала за канцеларска работа в армията, но се справила отлично на тестовете, харесали я и станала военна.
Момичето сви рамене.
— Отсъстваше често и аз отсядах у Клеър и Сю. Радвах се, когато се връщаше, но тя винаги беше преуморена и искаше само да спи. Или да излезе и да се забавлява.
— Не звучи добре — каза Джеймисън.
Джейн впери поглед в чая си.
— Опитвам се да се грижа за нея и за дома ни.
— Разбира се — усмихна се Джеймисън. — Баща ти някога свързвал ли се е с теб или с майка ти?
Ако полицията се заемеше с изчезването на Лана, това щеше да бъде един от основните въпроси.
Джейн поклати глава.
— Мама направи така, че той да не може да ни открие. Бил наркоман. Крадял пари от нея. Веднъж, когато съм била бебе, ме оставила с него, а щом се прибрала, на лицето ми имало синина. Тя се зарекла никога повече да не му позволява да ме нарани.
— Той ли ви е напуснал, или тя го е изгонила? — попита Блум.
Джейн се намръщи, после кимна. Блум извади химикалката си и записа в тефтера си: Бащата сам ли си е тръгнал, или е бил изгонен?
— А как се чувстваше майка ти, преди да изчезне? Беше в дълъг отпуск, нали така? — попита Джеймисън.
— Да, защото посттравматичното стресово разстройство се задълбочи.
— Тя лекуваше ли се? — попита Блум.
Джейн поклати глава.
— Не мисля.
— Но са я пуснали в продължителен отпуск? — каза Джеймисън.
Блум записа: Отпуск без лечение?
— Как се чувстваше тя? — попита отново Джеймисън.
— Беше добре. Прекаляваше с алкохола и прекарваше целия ден пред компютъра, но беше в добро настроение. На рождения си ден искаше да пием чай някъде. Би било хубаво, но…
Джейн звучеше като родител. Блум се запита кога ли самото момиче ще изчезне. Децата, грижещи се за родители алкохолици или наркомани, често бягаха при първа възможност и никога не се обръщаха назад.
— Да се е карала с някого? — попита тя.
— Не повече от обикновено. Познаваш мама — обърна се Джейн към Джеймисън. Той повдигна вежди и се ухили — знак, че познава тази черта от характера на Лана от първа ръка. Джейн също се засмя. Двамата се разбираха от половин дума. После тя се обърна към Блум.
— Майка ми никога не е избягвала конфликтите.
— Никога — потвърди Джеймисън и Блум се запита колко ли пъти Лана се е карала с Клеър — и съответно с Джеймисън — през годините.
Блум продължи:
— Някой от тези конфликти бил ли е причина майка ти да се притеснява или дори да се страхува?
Джейн поклати глава.
— Не мисля, че майка ми някога се е страхувала от каквото и да било. Ако се тревожех за нещо, тя просто ми казваше да спра да се държа като глупачка. „Какво толкова може да се случи?“
Много неща, помисли си Блум. Понякога хората, които не изпитват страх, са най-страшни.
9
Уважаема доктор Блум,
Тази сутрин полицай Уоткинс дойде да ни съобщи, че Дарън Шоу не е мъртъв. Състоянието му е тежко, но стабилно. Според нея това много ще ми помогне. После обаче се обадиха от училище, за да кажат, че съм изключена и не мога да участвам в никоя от предстоящите екскурзии. Обясних на майка ми колко е важно училището за мен и колко обичам часовете по изобразително изкуство. Тя ще се обади на директора, за да го убеди да ме върне в училище. Клаудия се върна, не виждам защо аз да не мога. Ще наваксам пропуснатите занятия. Мисля, че бих могла цял срок да не влизам в клас и пак да си взема изпитите.
Не съм сигурна дали полицията и училището наистина разбират смисъла на правосъдието. Всичко стана по вина на домакина. Не съм го карала да идва след нас във физкултурния салон и да се държи като пълен извратеняк. Защо тогава наказват мен и горките ми родители, които не са направили абсолютно нищо нередно?
Може да потърся информация за съдебните грешки. Ще Ви пиша какво съм намерила — може да Ви е от полза в работата.