Блум си помисли за Лана и Грейсън. Въпреки усилията на сержант Грийн Джеф Тейлър не беше стигнал до полицейското управление в Питърбъро навреме, за да прибере сина си. Полицаят, който работел по случая, освободил Грейсън под гаранция. Момчето излязло от управлението и никой повече не го видял. Колкото до Лана, Джейн бе потвърдила, че колието, което Джеймисън беше намерил, е същото, което тя бе подарила на майка си. Към момента обаче Лана все още беше в неизвестност.
— За бога, Огъста. Колко си гневна. Защо така?
— Какво искаш, Серафин?
— Нали си наясно, че не можеш да ни спреш?
Блум се облегна на стола. Знаеше, че Серафин е права. Психопатите щяха да се поучат от грешките си, да се прегрупират и да започнат отначало.
— Серафин, ти се провали. Имаше толкова много власт и я изгуби, защото искаше да ми натриеш носа. Струваше ли си? Защото аз дори не съм впечатлена. Всъщност съм ужасена, че така коравосърдечно подмамваш и манипулираш себеподобните си. И дори не знаеш какво става с тях. Искаше да видя какво си научила, колко си пораснала и преуспяла, а все още си наивното момиченце, неспособно да осъзнае последиците от действията си. Ти си лишена от емпатия, Серафин, а това те прави глупава.
Серафин стана. Гневната искра в очите й се стопи така бързо, както се бе появила.
— Мислех, че си единственият човек, който ме разбира.
— Така е, Серафин. Ти просто не слушаш и не мисля, че някога си слушала.
Серафин погледна към площада с обикновените хора, които следваха своето ежедневие: разхождаха кучетата си, отиваха на работа, проверяваха телефоните си.
— На този свят има хора, с които наистина не бива да се захващаш.
Тя погледна Блум в очите.
— И аз съм една от тях.
В продължение на няколко секунди двете се гледаха мълчаливо, след което Серафин се усмихна чаровно.
— Беше прекрасно да те видя след толкова много години, Огъста. Ще се чуваме.
А после изчезна.
Благодарности
Издаването на тази книга е резултат от дълъг процес, изпълнен с проби и грешки, по време на който моите прекрасни роднини и приятели прочетоха и коментираха много текстове. Безкрайно съм им благодарна за градивната критика и подкрепата. Те ме научиха на много неща и винаги ме окуражаваха. Благодаря на Лиз, Джо и Ричард, на Барбара и Малкълм Ригби, на Кетрин Миърдън, Дейвид Ригби, Елизабет Къркпатрик, Доминик Гейтли, Катрин Скот, Никола Ийстууд и разбира се, на родителите ми Норман и Джилиан. Без вас никога нямаше да успея.
Благодаря и на съдебния психолог Ема Стивънсън, която ми помогна да разбера по-добре мисленето на психопатите. Високо ценя знанията ти; всички грешки, които съм допуснала, са мои и само мои.
Дължа огромна благодарност на Писателската академия на издателство „Пенгуин Рандъм Хаус“ не само защото ме запозна с прекрасната ми редакторка Лизи Гаудсмит, а и заради вдъхновението и познанията, които получих в рамките на курса „Конструиране на роман“. Бих искала да благодаря най-вече на моята преподавателка Барбара Хендерсън, чиито съвети и ентусиазъм бяха неоценими.
Благодаря на целия екип на „Трансуърлд“, задето ме прие в своя свят и извлече най-доброто от тази история. Вечно ще съм благодарна на Лизи, която видя потенциала в идеята ми и страстно се бори за нея. Ти си супер. Благодаря също на Кейт Самано, която шлифова текста ми до съвършенство, и на Джошуа Кросли, който уреди правата за превода.
И накрая, огромно благодаря на моята прекрасна дъщеря Ела — ти винаги успяваш да разведриш деня ми.