— Значи майчинството е променило Фей? — попита Блум.
Хари кимна.
— Преди да се роди Фред, Фей обичаше да пътува и да пробва нови неща, което е необичайно за счетоводителка. Беше невероятно забавна, постоянно я канеха по партита.
Той се усмихна, опитвайки се да прикрие ниската си самооценка.
— Преди тя беше напълно различна. Ужасното е, че дори не съм сигурен, че искаше семейство. Знам, че аз исках, но не си спомням дали и тя го желаеше.
— Смятате, че е родила две деца, за да ви направи щастлив? — попита Джеймисън. Блум винаги се удивяваше на способността му да задава такива прями и лични въпроси, без да звучи грубо или натрапчиво. Вероятно се дължеше на тона му.
Хари замълча за миг.
— Много се надявам да не е така. Надявам се причината да не е в мен.
На челото му се появи дълбока бръчка.
— Все още ли мислите, че сама си е тръгнала? — попита Блум.
— В неизвестност е от три месеца. Не е ли странно толкова време да не видиш децата си и да не се поинтересуваш как са?
Фей Греъм беше бясна. Новият играч, тъпанар с инициали СРБ, беше влязъл в Играта едва преди три седмици, а вече беше на второ ниво. На нея й бяха нужни почти два месеца, за да стигне до това ниво, а от ежеседмичната статистика разбираше, че е била най-бързо напредващият участник, преди този гаден малък самозванец да й отнеме короната.
Беше се отпуснала. През януари бе съсредоточена и обсебена. Непрекъснато проверяваше сайта, анализираше статистическите данни и постовете на другите играчи и разглеждаше подробно постиженията им.
За всяко ново предизвикателство всеки участник получаваше съперник. Победителят се изправяше срещу играч от по-горно ниво. Победеният слизаше едно ниво по-надолу и получаваше по-слаб противник. Оцеляваха най-добрите. Играта не спираше. Щом някой се справеше с дадено предизвикателство, веднага го очакваше следващото, заедно с опасността съперникът да изпълни задачата по-добре или по-бързо. Нямаше време за нищо друго. Беше вълнуващо и обсебващо. Фей не се бе чувствала толкова жива от години.
Грешката й беше, че избра глупавия си съпруг като мишена за най-новото предизвикателство.
Избери някого, когото познаваш, и го съсипи.
Доставяше й удоволствие да отменя поръчките му, да се обажда на клиентите му и да им съобщава, че го разследват за злоупотреби, да разпространява слухове за него в професионалните форуми. Съжаляваше, че не го е направила преди години. Като си помислеше за всички дни, през които бе скучала с децата у дома, вместо да се забавлява…
Този път обаче бе прекалила със забавленията. Толкова много мразеше мъжа си, че изгуби контрол върху играта.
Сега изоставаше. За всичко бе виновен Хари. Беше я съсипал много преди тя да съсипе него. Беше съсипал тялото й, като я убеди да има деца, а след това бе съсипал кариерата й, като я насърчи да си остане вкъщи. Тя искаше да има богат и преуспял съпруг, но той беше скучен, нямаше амбиции и на всичко отгоре беше ужасно досаден.
Трябваше да се погрижи Хари никога повече да не може да я съсипе.
13
Блум и Джеймисън седяха в офиса си и очакваха Джеф Тейлър да се обади, за да им разкаже за изчезването на сина си Грейсън.
Докато чакаха, Блум резюмира случая на айпада си. Тя състави електронна схема с всичко, което бяха научили до момента. Имаха виртуална схема за всеки казус и в хода на разследването добавяха нова информация и хипотези. Това беше безценен инструмент за съпоставяне на фактите и споделяне на важна информация.
— Буквално нямат нищо общо — каза Джеймисън, като надничаше над рамото на Блум. — Жертвите са на различна възраст и имат различни професии. Имаме 35-годишна военна с посттравматично стресово разстройство, 42-годишна счетоводителка на свободна практика с две деца, 29-годишен служител в магазин и 20-годишен студент по политология, които са изчезнали в различни части на страната. Двете жени имат деца, двамата мъже — не, но Стюарт скоро ще става баща, а не знаем със сигурност дали и Грейсън няма дете. И все пак този аспект ми изглежда незначителен. Жените имат професии, а мъжете — не.
— Групата е разнородна, но няма представители на етническите малцинства и всички са от Англия — каза Блум.
— Тогава защо тези четирима души?