— И защо на рождените си дни? Дотук това е най-сериозната връзка.
Джеймисън стисна устни.
— Проверих къде са родени — селищата са пръснати из цялата страна. Ще проверя отново активността им в социалните медии, както и хобитата им. Започнах проверка на предишните им работни места. Очаквам обаждане от един стар приятел.
Блум знаеше, че когато Джеймисън каже „стар приятел“, има предвид човек с неограничен достъп до класифицирана информация. Човек, който би могъл да научи почти всичко за по-голямата част от живота ни, ако пожелае.
Служебният телефон звънна.
— Това трябва да е Джеф Тейлър — каза Блум.
Джеймисън вдигна, включи високоговорителя и се представи. Тъкмо започна да описва обстоятелствата по случая, когато дисплеят на мобилния му телефон, оставен на масата, светна. Блум видя, че номерът е скрит, и направи знак на партньора си да вдигне. Навярно беше „старият приятел“. Джеймисън излезе в коридора, а Блум продължи разговора по служебния телефон.
— Можете ли да ни разкажете за изчезването на Грейсън? — попита тя.
Господин Тейлър обясни, че синът му изчезнал, след като се запознал с някакво момиче в нощно заведение. Надявал се, че Грейсън е с нея в квартирата й. Приятелите на сина му обаче издирили момичето и то казало, че за последно го е видяло пред някакъв клуб в края на вечерта.
— Полицаите проверили ли са записите от видеокамерите?
На Блум й беше по-лесно да преценява отговорите на хората по телефона. Липсата на визуални стимули й помагаше да забелязва лъжите: измамата е по-очевидна в начина, по който човек говори — колебанията, липсата на подробности, несъответствията — отколкото в потропването с крак или в беглия поглед наляво.
— Да, но само на тази улица. Казаха, че всичко друго би било разхищение на ресурси. Видели Грейсън да си тръгва от клуба, но не и накъде е поел след това. Не ми позволиха да видя записите. Казаха ми, цитирам: „Няма нищо интересно за гледане“.
Блум въздъхна… Нищо интересно за гледане. Безчувствието на някои полицаи я вбесяваше. Разбираше, че трудно се впечатляват, но тези камери бяха записали последните минути на Грейсън, преди да изчезне. А ако се бе случило най-лошото, те щяха да са последният шанс на Джеф да види сина си.
— Значи сте сигурен, че си е тръгнал сам?
— Така ми казаха — отвърна Джеф.
— Разкажете ми за Грейсън, Джеф. Изчезналите са четирима и се опитваме да разберем дали имат нещо общо помежду си.
— Какво искате да знаете?
— Какъв човек е той?
— Много интелигентно момче. Гледа сериозно на живота. Имах малко проблеми с него, когато беше по-малък, непосредствено след като изгуби майка си, но се справихме и той се превърна в чудесен млад мъж.
— Какви проблеми сте имали?
— Обичайните, каквито се очакват от тийнейджър, който потиска болката си. Ядосваше се, чупеше предмети — но кой не би го правил при тези обстоятелства?
— Разбира се — отвърна Блум. — Той учи политология, нали?
— Точно така. Във втори курс е, справя се доста добре. Много се пали по темата за световния ред. Мисля, че в това отношение прилича на мен. Тези неща го интересуват, разбирате ли? Само че той вижда аспекти, които на мен ми убягват. Мисли критично и прозира тъмната страна в мотивацията на хората.
Блум виждаше как Джеймисън крачи напред-назад в коридора пред кабинета. Размахваше дясната си ръка нагоре-надолу и тя разбра, че е изнервен.
— Грейсън добре ли се чувстваше в университета? — попита по телефона.
— О, да. Определено. Състудентите му много го харесват. Приятелите му са чудесни момчета. Много ми помогнаха при издирването на онова момиче. Синът ми не е имал никаква причина да бяга, абсолютно никаква. Всичко е заради проклетото предизвикателство.
Джеймисън се върна в кабинета. Лицето му беше зачервено; той даде знак на Блум да приключи разговора.
— Много ни помогнахте, Джеф. Със сигурност ще трябва пак да си поговорим, но засега е достатъчно.
Блум записа някои последни подробности, сбогува се и затвори телефона.
— Казвай — обърна се тя към Джеймисън. — Какво е станало?
— Оказва се, че Лана Рейд не е служила нито в армията, нито в каквато и да било друга военна структура. Всъщност никога не е била действащ военен. Дори не е кандидатствала за цивилна длъжност. Искам да кажа… Какво става, по дяволите? Сестра ми познава тази жена от близо десет години и се грижи за детето й, когато Лана е на мисия в чужбина.
Джеймисън продължаваше да крачи напред-назад.
— И преди да си попитала — не, не участва в операция на тайните служби. Проверих.