— Разбирам — каза Блум.
— Нещо не се връзва. Виждал съм я в униформа. Беше в деня, когато тръгна на последната си мисия. Бях у Клеър, когато остави Джейн. Беше в пълно снаряжение, а в колата имаше войнишка раница. Видях я.
— Раницата беше на видно място в купето, а не в багажника? — попита Блум.
Дали Лана не е разигравала театър? Но ако не е била в армията, къде е ходела? Какво е правела?
— Това променя всичко. Лана изчезва периодично. Освен това има някаква голяма тайна. Това я прави удобна мишена за изнудване.
Блум взе телефона си, намери сайта на Шефилдския университет, отиде на раздел „Контакти“ и набра номера на катедрата на Грейсън.
— Катедра „Политология“, разговаряте с Маргарет — каза мек женски глас.
— Добър ден. Казвам се доктор Огъста Блум. Член съм на екипа, който разследва изчезването на един от вашите студенти, Грейсън Тейлър. Той е второкурсник в специалност „Политология“. Може ли да ми предоставите данни за контакт с личния му наставник?
— Не съм сигурна, че…
Блум я прекъсна, като подбираше думите си внимателно.
— Екипът ми оказва специализирана помощ на полицейски управления в цялата страна, включително в Южен Йоркшър.
Това беше самата истина. Блум замълча.
— Добре — каза жената. — Нека само да.
Блум записа името и телефонния номер.
— Благодаря ви за помощта, Маргарет. Оценявам я.
Тя затвори телефона, набра номера на наставника и включи високоговорителя.
— Ало? — каза мъжки глас.
— Търся личния наставник на Грейсън Тейлър — каза Блум. — Вие ли сте?
— Да — отвърна мъжът. — С какво мога да ви помогна?
Блум се представи и обясни за какво става дума.
Наставникът на Грейсън отговаряше учтиво с „мхм“ и „аха“.
— Вижте — каза той накрая, — не съм сигурен, че Грейсън се е чувствал фантастично в университета. В първи курс имаше три невзети изпита. Трябваше да се яви на тях, когато изчезна. От октомври насам не е посещавал нито лекции, нито консултации. Говорих с него за това точно преди Коледа, но…
— Кажете — подкани го Блум. — Тази информация е много важна.
— Каза, че ако настоявам да посещава занятията, ще подаде официално оплакване до заместник-ректора.
— За какво? — попита Блум.
Наставникът замълча за миг.
— Заради моята компетентност. Грейсън твърдеше, че съм некомпетентен.
Джеймисън поклати глава.
— Прекрасно — промърмори той.
Блум благодари на наставника за отделеното време и затвори.
— Както си и мислех — каза тя. — Какво излиза? Двама от изчезналите са лъгали. Лана за това къде е ходила и какво е правила през всички тези години, а Грейсън — за успехите си в университета. Съпругът на Фей Греъм каза, че била нещастна. Може би общото между тези хора е, че са искали да избягат.
— Либи вероятно лъже, че Стюарт е бил щастлив.
— Възможно е. Но не мисля, че Джеф ме излъга. Той вярва, че синът му се справя отлично, защото Грейсън е твърдял това. Нали не мислиш, че Джейн лъже? Тя няма как да знае, че майка й се е преструвала, че работи в армията.
— Не, за бога — каза Джеймисън.
— Не останах с впечатлението Фей Греъм да е казвала на съпруга си, че мрази майчинството. Това са негови предположения, основаващи се на нейното поведение.
— Значи семействата не знаят какво става? — попита Джеймисън.
Блум се усмихна на колегата си и когато той кимна, тя каза:
— Семействата никога не са наясно. Знаеш ли с кого бих искала да говоря? — добави тя. — С човека, уволнил Стюарт Роуз-Бътлър от летището „Лийдс Брадфорд“ преди две години.
Джеймисън кимна.
— Да, Либи не пожела да говори за това. Ще се заема.
— Виж дали можем да говорим с този човек утре сутрин. Сега трябва да проведа сеанс в Излингтън.
Блум погледна часовника си и започна да си събира нещата.
— Ако можеш, организирай видео разговор. Бих искала да видя изражението на този човек, когато го попитаме за уволнението на Стюарт. Предполагам, че така ще разберем какво мисли за него.
— Виждам, че вече имаш теория — каза Джеймисън.
14
Серафин седеше в кабинета на психоложката и слушаше как доктор Блум и майка й разговарят от другата страна на вратата. Майка й беше влязла в обичайната си роля:
— За всичко съм виновна аз, аз, аз.
Серафин я чу да казва:
— Какво й става? Защо не реагира на случващото се? Крие ли нещо? Не искам да расте с проблеми.
Серафин се усмихна. Проблеми.
— Пени, бъдете сигурна, че правя всичко по силите си, за да помогна на Серафин.